О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 28.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1945/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. от гр. П. против решение №1503 от 24.09.2009 год. по гр.д. №1754/2009 год. на Окръжен съд гр. П., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд , 15 гр. с-в, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против „Д” А. , гр. П. иск за прогласяване недействителността на клаузата , посочена в чл. 9 от трудовия договор между страните.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
С оглед наведените в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи като материалноправен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК следва да бъде уточнен този относно действителността на клауза, включена в трудов договор , предвиждаща забрана за служителя за работа в конкурентна фирма по време на действието и за определен период от време след прекратяване на договора. Касаторът счита ,че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото в тази насока. Моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация „Д” А. , гр. П. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по повдигнатия въпрос и на посочено основание.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване.
Визирания от касатора материалноправен въпрос е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция като съдът е приел, че клаузата на чл. 9-ти от трудовия договор, включваща забрана за работа в конкурентна фирма при действието на договора и дванадесет месеца след прекратяването му , не е недействителна доколкото не противоречи на императивни норми на Конституцията и закона.
По този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл в обратен смисъл с решение №417 от 21.05.2010 год. по гр.д. №1228/2009 год. Решението е постановено по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т.2 от ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , има задължителен характер.
Предвид изложеното , обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС и касационното му обжалване, следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1 ,т.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от решение №1503 от 24.09.2009 год. по гр.д. №1754/2009 год. на Окръжен съд гр. П..
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на ІІІ Г. О. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: