Р Е Ш Е Н И Е
№665
София, 15.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 1200/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./ във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. от с. О., Б. област, против въззивно решение № І* на Бургаския окръжен съд от 14.12.2007 г., постановено по гр. д. № 752/2007 г., с което е оставено в сила решение № 96 от 12.06.2007 г. на Н. районен съд, постановено по гр.д. № 567/2006 г., с което са уважени предявените от Б. Д. С. от с. О., Б. област, против А. Д. А., обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на 85 кв.м., съставляващи част от имота на ищцата с идентификатор 53822.501.382 по кадастралната карта на с. О., като е отхвърлен иска до претендираните 100 кв.м.; по чл. 109 ЗС за премахване на изградения кокошарник и намиращите се в тази част отпадъци; по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на тази част, за периода от 29.08.2005 г. до 17.07.2006 г., като е отхвърлен иска за сумата над 200 лв. до претендираното обезщетение в размер на 1000 лв. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, Б. Д. С., чрез повереника си адв. Д от АК Б. , в писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са от Б. Д. С., обективно съединени искове срещу А. Д. А., с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване на владението на 100 кв.м., съставляващи част от имота на ищцата с идентификатор 53822.501.382 по кадастралната карта на с. О. с правно основание чл. 109 ЗС, за премахване на изградения кокошарник и намиращите се в тази част отпадъци и с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от правото на ползване на тази част от имота, за периода от 29.08.2005 г. до 17.07.2006 г. С решение № 96 от 12.06.2007 г., постановено по гр.д. № 567/2006 г., Несебърският районен съд е уважил частично обективно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на 85 кв.м. от процесното място, като е отхвърлил иска до претендираните 100 кв.м.; по чл. 109 ЗС за премахване на изградения кокошарник и намиращите се в тази част отпадъци и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на тази част от имота, за периода от 29.08.2005 г. до 17.07.2006 г., като е отхвърлил иска за сумата над 200 лв. до претендираното обезщетение в размер на 1000 лв. По жалба на ответника, с решение № І* от 14.12.2007 г. по гр.д. № 752/2007 г. Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е възприел изводите на НРС за основателност на предявените в обективно съединение ревандикационен, негаторен и иск за неоснователно обогатяване.
Въззивното решение е правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищцата следва да докаже, че е собственик на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. С оглед твърденията на ищцата и от събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са собственици на два съседни имота в с. О., единият от които с идентификатор 53822.501.382 е собственост на ищцата, а вторият с идентификатор 53822.501.383 е собственост на ответника. От събраните по делото писмени доказателства, вкл. и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че част от имота на ищцата, с площ от 85 кв. м. се владее от ответника, като последният не е доказал наличието на правно основание да владее тази част. В тази връзка е правилен изводът на въззивния съд, че представените от въззивника два нотариални акта за собственост на недвижим имот – от 1983 г. и 1985 г. и отнасящи се до имоти, придадени по регулация към неговия имот, не касаят процесния имот, тъй като първият н.а. е за имот с площ от 230 кв.м. и е бил общинска собственост, придаваем към имота на наследодателката на въззивника, поради което е неотносим по спора, а вторият н.а. е за имот с площ от 24 кв.м., бил е собственост на наследодателя на въззиваемата и е придаваем към имота на наследодателката на въззивника, чиято площ е била взета предвид от вещото лице инж. Г по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и изслушано пред първата инстанция. Поради това правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 108 ЗС за уважаване на предявения ревандикационен иск относно 85 кв.м. от спорния имот.
Правилно въззивният съд е уважил и иска с правно основание чл. 109 ЗС. От събраните гласни доказателства – показанията на св. Д, разпитан в производството пред първоинстанционния съд, се установява, че в процесното място има изграден кокошарник и са натрупани отпадъци. Във въззивната жалба ответникът твърди, че съдът обосновава своето осъдително решение в тази му част само на показанията на свидетеля на ищцовата страна. Няма данни по делото, ответникът да е поискал събирането на доказателства в тази насока, а в какъв обем да упражнява процесуалните си права е въпрос на право на избор на всяка страна. След като не са събрани доказателства оборващи наличието на чужди вещи в процесното място, то правилен е изводът на въззивния съд за основателност на негаторния иск.
Правилен е и изводът на въззивния съд за основателност на исковата претенция по чл. 59 ЗЗД, обусловена от изхода на спора по ревандикационния иск. По делото са представени нотариална покана, изходяща от ищцата и справка от П. станция в с. О., от която е видно, че ответникът е получил на 29.08.2005 г. изпратено от ищцата писмо под № 8*ъщият не е оспорил тези доказателства, както не е оспорил и заключението на приетата втора съдебно-техническа експертиза, установяваща размера на дължимото обезщетение за посочения от ищцата период въз основа на средната месечна пазарна наемна цена на имота. Следователно, правилен е изводът на въззивния съд, че и този иск е доказан по основание и до размера от 200 лв. В частта му, с която този иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 1000 лв., първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. В тази част обаче касационната жалба е процесуално недопустима с оглед приложимата разпоредба на чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./, съгласно която не подлежат на касационен контрол решенията на въззивните съдилища по искове за парични вземания с цена на иска до 5 000 лв., а в случая претенцията е в размер от 200 лв.
Въззивното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ в тяхна взаимна връзка и обусловеност.
Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 700 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Д. А. от с. О., Б. област, против въззивно решение № І* на Бургаския окръжен съд от 14.12.2007 г., постановено по гр. д. № 752/2007 г., в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, за периода от 26.08.2005 г. до 17.07.2006 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 14.12.2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 752 от 2007 г. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Д. А. от с. О. да заплати на Б. Д. С. от с. О., деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 700/седемстотин/ лева.
Решението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :