О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 21.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 12.11. 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1160/2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Р. И. от [населено място] против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2750 от 23.11.2018 г., по в.гр.д.№1905/2018 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 7307/02.11.2017 г., по т.д.№ 3216/16 г. за отхвърляне на предявения срещу ЗК”БУЛ ИНС”АД пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за разликата над сумата 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 130 000 лв., обезщетение за причинени на настоящия касатор, неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие на 24.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане, както и в частта, с която, на основание чл.78, ал.3 ГПК, му е възложена отговорността за деловодни разноски за двете инстанции общо от 4 823.85 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280,ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото множество въпроси на процесуално и материално право, които обобщени от състава на касационната инстанция, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до приложението на чл.52 ЗЗД и въведеният с него принцип на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; до задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадалия при пътно-транспортно произшествие; за значението на установения в § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) лимит на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД – предпоставките за съпричиняване на вредата в хипотезата на направено възражение за принос на пострадалия при пътно- транспортно произшествие, поради непоставен обезопасителен колан; дали следва само да се презюмира, че съответното моторно-превозно средство е било оборудвано с такъв работещ предпазен колан и чия е доказателствената тежест за доказване на този факт, както и трябва ли приносът на увреденото лице да е конкретен или е достатъчно да е хипотетично предполагаем”
За илюстрация на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение на поставените правни въпроси са цитирани ППВС № 4/68 г.; и конкретни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Останалите едновременно въведени с посоченото по- горе селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и по чл.280, ал.2 ГПК не са аргументирани.
Ответникът по касационната жалба ЗД”БУЛ ИНС”АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, излагайки подробни съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и твърде завишената стойност на присъденото на пострадалия обезщетение, предвид датата на деликта и икономическата конюнктура в страната към същия този момент.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения пряк иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) въззивният съд, въз основа на извършена самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е споделил извода на първостепенния Софийски градски съд, че предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Мицубиши –Л 200”,,с рег.№ СН -8344 КА, виновно предизвикал пътно-транспортно произшествие на 24.09.2015 г., на път І-6 в близост до [населено място], [община] и причинил по непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лиц, сред които и ищецът Д. И., са осъществени.
При обосноваване противоправния характер на поведението на водача на увреждащия товарен автомобил и вината му за реализирания пътен инцидент, въззивната инстанция е съобразила влязлото в сила и задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, в границите на чл.300 ГПК, споразумение по НОХД № 1450/2016 г. на Сливенския районен съд, поради което е отрекла основателността на въведеното от ответника правоизключващо защитно възражение за отсъствие на осъществен от застрахования деликт, който да обуславя пряката му отговорност за обезвреда по реда на чл.226, ал.1 КЗ( отм.). Позовавайки се на доказаните в хода на процеса морални болки и страдания, които са търпяни от пострадалия -28 годишен към датата на непозволеното увреждане, безспорно неотзвучали към момента на разглеждане на делото и с проявени трайно неблагоприятни последици за бъдещото му здравословно състояние и външен вид, решаващият съдебен състав е преценил, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за обезвреда от 75 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД.
Възприемайки за основателно заявеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата Софийски апелативен съд, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, е редуцирал дължимата сума за възмездяване неимуществените вреди на ищеца на 60 000 лв.
Изложил е съображения, че в случая непоставянето на обезопасителен колан от страна на И., като пътник на задната седалка в процесния л.а., факт безспорно установен в процеса, предвид категоричното заключение на изслушаната съдебно – медицинска експертиза,че при използване на такъв, телесните увреждания на пострадалия не биха били същите, обосновава правен извод за причинна връзка между допуснатото нарушение на чл.137а ЗДвП и получената травма – фрактура на дясната бедрена кост.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че поставените материалноправни въпроси, свеждащи се до приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; до задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадал при пътно-транспортно произшествие и значението на установения в § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) лимит на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като включени в предмета на спора и формирали правната воля на съда, са от значение за крайния изход на делото и обосновават общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на тези въпроси е осъществено и поддържаното допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при разрешаването им въззивният съд не се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/68 г. и доразвита в цитираните от касатора и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 ГПК на ВКС. Същата е в смисъл, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид и да бъдат обсъдени от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – характер на увреждането, начин на осъществяването му, отражение му върху общото здравословно и емоционално състояние на пострадалия – настоящо и бъдещо, вкл. настъпило трайно осакатяване, козметични белези, намалена работоспособност,битови неудобства, както – икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, за която индиция са и нормативно установените лимити за отговорност на застрахователя.
Останалите поставени в изложението въпроси, относими към приложението на чл.51, ал.2 ГПК, макар и важни, не обосноват достъп до касационен контрол, поради неосъществяване на въведеното по отношение на същите допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, което е единствено аргументирано.
Възприетото от въззивната инстанция разрешение по същите е в пълно съгласие както със задължителна практика на касационната инстанция обобщена в ППВС № 17/63 г. , така и с формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, част от която цитирана и в мотивите на обжалвания съдебен акт. Същата, споделяща се от настоящия съдебен състав, е в смисъл, че паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата по ЗДвП, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и действителния му принос за настъпването на вредите.
С разпореждане на СГС от 19.04.2016 г. настоящият касатор, на основание чл.83, ал.2 ГПК, е освободен от внасяне на държавна такса, поради което не следва да му бъдат давани указания за внасяне на такава, а делото следва да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2750 от 23.11.18 г., по в.гр.д. №1905/18 г., в частта, с която е потвърдено решение № 7307/02.11.2017 г., по т.д.№ 3216/16 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Д. Р. И. от [населено място], Сливенска област срещу ЗД ”БУЛ ИНС”АД пряк иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило пътно – транспортно произшествие на 24.09.2015 г., за разликата над сумата 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 130 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: