РЕШЕНИЕ
№ 666
София, 19. октомври 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Веска Райчева
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 739 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 11.12.2007 г. по гр.д. № 4153/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.02.2006 г. по гр.д. № 623/2006, с което са уважени предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Н. Г. П. и К. Г. П., които го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като считат, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил показанията на сочените от тях свидетели, доверил се е изцяло на посочените от истцата свидетели, не е отчел направените от тях ремонти за подобряване на бита на прехвърлителката и неправилно е приел, че не са превеждани ежемесечно парични суми за задоволяване на нуждите й.
Ответниците по жалбата Г. Д. С., Н. Д. Д. и Н. Д. Ч. я оспорват, като считат, че по делото е установено, че ответниците са направили ремонт на етажа, който обитават и в резултата на упражнения от тях тормоз няколко месеца след сключването на договора прехвърлителката е отишла да живее при голямата си внучка. Превеждането на пари е започнало след предявяването на иска и преводите не са получавани от прехвърлителката, която се е нуждаела от грижи.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на сключения през 2002 г. алеаторен договор истцата е прехвърлила на ответниците недвижими имот, като си е запазила правото на ползване срещу задължението на ответниците да я издържат и се грижат цялостно за нея до края на живота й. Съдът е приел от фактическа страна, че договорът не е изпълняван надлежно от ответниците, поради което истцата напуска дома си през пролетта на 2005 г., от когато живее при своя внучка. От месец октомври 2005 г. истците изпращат ежемесечно по пощата по 100 лева за издръжка на истцата, но тя не ги приема. От правна страна съдът е приел, че неизпълнението е съществено и договорът следва да бъде развален. На истцата се дължат издръжка и грижи, поради което паричните преводи след месец октомври 2005 г. не са надлежно изпълнение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е посочил на кои свидетели за кои обстоятелства се доверява, и защо и кои обстоятелства не приема за установени. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че договорът не е изпълняван надлежно. До пролетта на 2005 г. той е изпълняван частично, което е мотивирало истцата да напусне дома си и да потърси помощ от своя внучка. С това тя не се е поставила в забава, тъй като не е длъжна да приема частично и лошо изпълнение. При липсата на забава на кредитора неизпълнението през пролетта и лятото на 2005 г. е пълно. Задължението за грижи не е погасено поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря (забава на кредитора), и истцата не е била длъжна да приеме предлаганото й след месец октомври 2005 г. изпълнение само на задължението за издръжка в пари.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
На ответниците по касацията следва да бъде присъдена сумата 550,00 лева разноски в касационното производство, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 11.12.2007 г. по гр.д. № 4153/2006.
ОСЪЖДА Н. Г. П. и К. Г. П. от София да заплатят на Г. Д. С. Н. Д. Д. и Н. Д. Ч. от София сумата 550,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.