О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 666
гр. София, 23.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1541 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Куадрига” ЕООД срещу решение №118 от 27.11.2017 г. по в.т.д.№290/2017 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №211 от 20.06.2017 г. по т.д.№642/2015 г. на ОС Бургас, с което на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 от ТЗ, „Трейд ин прогрес” ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, прекратени са правомощията на органите му на управление, спряно е производството по несъстоятелност и са дадени указания за възможността да бъде възобновено същото в срок от една година от вписване на решението.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Повторното определяне на срок за внасяне на разноски установена трайна и задължителна практика на съдилищата е и с какъв акт. 2. Следва ли съдът да се произнесе с решение по чл.632, ал.1 от ТЗ след като не е дал възможност на длъжника да упражни правото си на удължаване на срока за представяне на съгласие по чл.189 от ДОПК. 3. Следва ли съдът, след като е установил с обратна разписка, че съобщението за неговото разпореждане е получено след определената от него дата да даде нов срок, след като това е поискано с молба по чл.63 от ГПК. Поддържа се, че втори и трети въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение по чл.630 ал.1 от ТЗ е започнало развитие на производството по несъстоятелност на „Трейд ин прогрес” ЕООД, в хода на което длъжникът е предложил план за оздравяване на предприятието. Посочил е, че с определение №139 от 03.02.2017 г. съдът по несъстоятелността не е допуснал плана за оздравяване до разглеждане от събрание на кредиторите, като преди това същият е оставен без движение с указания за отстраняване на нередовности /какви са гаранциите, които се предоставят на отделните класове кредитори съгласно чл.700, ал.1, т.4 от ТЗ; какви са управленските, организационните, правните и финансовите мерки по обезпечаване на действието на плана по чл.700, ал.1, т.5 от ТЗ; както и да се представи съгласие с плана от министъра на финансите по реда на чл.189 от ДОПК/, като това определение е обжалвано пред АС Бургас, постановено е определение от 05.10.2017 г. и към момента тече процедура по администриране на касационни жалби. Установил е, че в хода на производството по несъстоятелност, на основание чл. 629б от ТЗ, по искане на синдика, съдът по несъстоятелността е определил допълнителни разноски за производството по несъстоятелност и е дал срок за внасянето им, с указване на последиците от неизпълнение на това, а след изтичане на срока е постановил решение по чл.632 ал.1 от ТЗ, в изпълнение предоставената за това възможност по чл. 632 ал.5 от ТЗ. Изложил е съображения, че обжалваното решение не е преждевременно постановено и за неговото постановяване не е налице преюдициалност от производството по допускане на плана за оздравяване – в хода на открито производство по несъстоятелност с решение по чл.630, ал.1 от ТЗ, макар и при предложен план за оздравяване, оздравително производство още не е започнало, а е налице реална липса на разноски за развитие на производството по несъстоятелност и поради това постоянният синдик е поискал разноски по чл.629б от ТЗ, такива са определени и след изтичане на срока за внасянето им законосъобразно е постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ. Възприел е становище, че това не е решение по чл.710 от ТЗ, за да е необходимо развитие на процедура по предложен план за оздравяване с нейното приключване с влязъл в сила съдебен акт, а се касае за констатирана липса на средства в хода на производството по несъстоятелност, открито по реда на чл.630, ал.1 ТЗ и приложение на нормите на чл.632, ал.1-4 от ТЗ в хода на това производство, като с оглед разпоредбата на чл.632, ал.5 от ТЗ съдът не проверява формално доколко са налице предпоставките за обявяване на длъжника в несъстоятелност, а преминава в производство по чл.632, ал.1 от ТЗ с постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност с всички последици от това.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда – по тях в обжалваното решение не е формирано становище, респективно не се установява наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
В този смисъл и тъй като други материално или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд /преповтарянето на доводите за неправилност на решението и съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/ не са формулирани, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №57 от 08.01.2018 г. по в.гр.д.№4759/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.