Решение №666 от 27.10.2011 по гр. дело №124/124 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 666

София, 27.10.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №119 /2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Е. Б. Е.” АД, [населено място], чрез адвокат Ф. Р., с вх.№6717 от 01.12.2010 год. на Пловдивския апелативен съд срещу Решение №720 от 26.10.2010 год. по в.гр.д.№650/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав, с което е потвърдено решение №138 от 08.04.2010 год. по т.д.№646/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХVІ състав в осъдителната част и след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част, е уважен изцяло искът, с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо, ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] срещу касатора [фирма] [населено място] за сумата 185 809.32 лв., представляваща платена без основание цена на електрическа енергия, както и сумата 22 000 лв. мораторна лихва. Първоинстанционният съд е приел, че приложими към спорното правоотношение-съставен на 24.06.2008 год. констативен протокол за техническа проверка на електромерно стопанство, са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], одобрени с Решение №ОУ-013 от 10.05.2008 год. на ДКЕВР, които влизат в сила в дена на публикуването им в печата-27.05.2008 год. Съгласно тях са спазени правилата за проверката, но неправилно е определен периодът, за който се начислява ел.енергия, поради което искът е уважен частично. С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е приел, че изплатената от ищеца [фирма] сума не се дължи, защото констативния протокол е съставен в нарушение на чл.63 от ОУ от 2008 год.- при проверката не е присъствал представител на проверяваното дружество.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Като нарушение на материалния закон подържа нарушение на чл.98а, ал.4 и чл. ал.4 и чл.98б ал.4 ЗЕ във вр. с чл.35 от ОУ, одобрени през 2008 год. Счита, че приложими са ОУ от 2005 год., съобразно чл.25, ал.1 от които ОУ електроснабдителното дружество няма задължение да състави протокол за неточното отчитане на уреда в присъствие на клиента. Подържа основанието за достъп по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като счита, че нормата на чл.98а, ал.4 ЗЕ е неясна и противоречива относно приложимостта й спрямо търговци с оглед разпоредбата на чл.298, ал.2 ТЗ. Поставеният от него правен въпрос може да се квалифицира като такъв за датата на влизане в сила на ОУ на електроснабдителното дружество съобразно чл.98а, ал.4 ЗЕ и чл.98б, ал.4 ЗЕ, в които е посочено, че влизат в сила след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиента, както в чл.35 от действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на”Е. Б. Е.” от 2008 година.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационан контрол.
Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело. В цитираната правна уредба не се съдържа пряк отговор на поставения въпрос, поради което са налице и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1,т.3 ГПК- разрешаването на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №720 от 26.10.2010 год. по в.гр.д.№650/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 4 162.13лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top