Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
София, 28 декември 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември 2010 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Павлина Панова
при секретаря …………Л.Гаврилова…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ………Р. Карагогов………….., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 731/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. С. М. срещу въззивно решение № 174, постановено на 29.09.2010 г. от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 317/2010 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 20, постановена от С. окръжен съд на 08.06.2010 г. по НОХД № 56/2010 г., подс. М. e бил признат за виновен за това, че на 18.03.2010 г. в гр. Р. при условията на опасен рецидив причинил по непредпазливост смъртта на И. С. Б. вследствие на умишлено причинена тежка телесна повреда на 07.03.2010 г., поради което и на осн. чл. 124 ал.3 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 128 ал.2 вр. чл. 131а вр. чл. 29 ал.1 б.Б и вр. чл. 58а ал.1 от НК /редакция на ДВ бр.26/2010 г./ е бил осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Осъден е да заплати на граждански ищци обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както следва: на А. Б. – 40 000 лева, на А. Б. и С. Б. – по 30 000 лева.
Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – неправилно приложение на материалния закон предвид на това, че съдилищата са определили наказание но подс. М. при условията на чл. 58 а от НК, но в редакцията на разпоредбата на ДВ бр. 26/2010 г., вместо при редакцията на ДВ бр. 27/2009г., която е по-благоприятна за подсъдимия. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се приложи правилната редакция на чл. 58а от НК и се намали наложеното на М. наказание.
Пред касационната инстанция защитата на подс. М. поддържа жалбата по изложения довод и искането за намаляване на размера на наказанието.
Подсъдимият М. поддържа тезата, че е оказал помощ на пострадалия след деянието, че се разкайва за извършеното и иска намаляване на наказанието, както и размерите на присъдените обезщетения по гражданските искове.
Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, тъй като счита, че е следвало да се приложи по-благоприятния закон.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – чл. 371 т.2 от НПК, тъй като подс. М. преди да започне съдебното следствие по общия ред в присъствие на упълномощения си защитник и след негово изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. На тази основа първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 от НПК. При определяне на наказанието на подсъдимя съдът е изпълнил задължението си по чл. 373 ал.2 от НПК и е индивидуализирал същото при условията на чл. 58а от НК.
Недоволството на жалбоподателя се свежда до несъгласие с редакцията на нормата на чл. 58а от НК, която е приложена от предходните съдебни инстанции. Съдът е приел, че следва да се извърши отмерване на наказанието на М. при актуалната към настоящия момент редакция на разпоредбата, приета с ДВ бр. 26/2010 г. Изводите на съда са законосъобразни и той е приложил правилно материалния закон.
Престъплението, за което подс. М. е бил признат за виновен, е извършено на 07.03.2010 г.. По естеството си то е причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено причинена тежка телесна повреда. Именно поради последното обстоятелство съгл. чл. 369 а от НПК /редакция с ДВ бр. 27/2009 г./, действал до 27.05.2010 г., за това престъпление е било недопустимо провеждането на съкратено съдебно следствие. При всички положения, ако е бил даден ход на делото до тази дата, то е щяло да се разгледа по реда на общото производство и без да има възможност да се индивидуализира наказанието по реда на чл. 58а от НК /в която и да е от редакциите му/. Ход на делото пред С. окръжен съд е бил даден на 08.06.2010 г. Към тази дата е била отменена разпоредбата на чл. 369а от НПК /със ЗИД НПК – ДВ бр. 32/2010г./, забраняваща провеждането на съкратено съдебно следствие при престъпления, свързани с умишлено причинена тежка телесна повреда /каквото е това на подсъдимия/ и е станало възможно прилагането на Глава 27 от НПК за престъплението, в което М. е бил обвинен. Той се е възползвал от тази възможност при хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, с което е предопределил и определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК в актуалната му към този момент редакция – тази с ДВ бр. 26/2010 г., в сила от 06.04.2010 г.
Именно тази редакция е единствено приложима по настоящето дело. В случая не е налице конкуренция между две редакции на нормата на чл. 58а от НК – тази с ДВ бр.27/2009 г. и тази с ДВ бр. 26/2010 г. Първата е действала до 05.04.2010 г. и е била в сила към дата на деянието 07.03.2010 г. Към тази дата обаче е действала нормата на чл. 369а от НПК, забраняваща провеждането на съкратено съдебно следствие за престъплението, в което М. е бил обвинен. Едва с отмяната на чл. 369а от НПК, която е в сила от 28.05.2010 г., той е имал възможност да поиска разглеждането на делото при съкратено съдебно следствие, но към този момент вече е действала нова редакция на чл. 58а от НК /в сила от 06.04.2010 г./. Нормата на чл. 58а от НК и в двете й редакции, независимо, че се намира в Наказателния кодекс, има смесен характер – материалноправен и процесуалноправен. Макар и да е свързана с реда за определяне на наказание на признато за виновно лице, тя е приложима не във всяко наказателно производство, а само в определена хипотеза, уредена в процесуалния закон. Актуалната към този момент редакция на чл. 58а от НК определя, че се прилага „при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал.2 от НПК”, а предишната редакция / с ДВ бр.27/2009г./ – „когато в производството по чл. 372 ал.4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда”. Следователно определянето на наказание по реда на чл. 58а от НК, независимо в коя негова редакция, винаги е обвързано с провеждането на производство по реда на Глава 27, хипотеза на чл. 371 т.2 от НПК. Когато такова производство не е могло да се проведе по една или друга причина, то това изключва въобще възможността да се преценява разпоредбата на чл. 58а от НК в материалната й част и да се преценява дали е по-благоприятна или не в сравнение с последващата й редакция. Това е така, тъй като нормата на чл. 58 а от НК е единна – с процесуалноправно и материалноправно съдържание, и не би могла да се прилага разпокъсано само в процесуалния или само в материалния й аспект. Затова приложената от предходните инстанции редакция на чл. 58а от НПК с ДВ бр. 26/2010 г. е единствения възможен приложим материален закон за определяне на наказанието на подс. М. и липсва какъвто и да е друг закон, по който би могло да стане това, за да се преценява дали той е бил по-благоприятен с оглед хипотезата на чл. 2 ал.2 от НК.
С оглед на това първоинстанционният и въззивният съд не са нарушили материалния закон и правилно са индивидуализирали наказанието на подс. М. на осн. чл. 58 а ал.1 от НК /ред. ДВ бр.26/2010г./.
Съдебните инстанции са отчели всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за наказателната отговорност на подсъдимия, включително и заявените от него в последната му дума пред настоящия съд – оказаната помощ на пострадалия и разкаянието му. Липсват нови смекчаващи обстоятелства, а наличните отегчаващи такива, детерминиращи подсъдимия като склонен към прояви на агресивно поведение, което очевидно с времето ескалира чрез осъществяването на все по-тежки престъпления, определят, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леко наказание от индивидуализираното в размер на девет години лишаване от свобода. Същото съобразно правилото на чл. 58а ал.1 от НК е намалено с 1/3, поради което подсъдимият ще следва да изтърпи наказание от шест години лишаване от свобода. То е съответно на престъплението и на личността му, поради което не е несправедливо.
В последната си дума подсъдимият изразява и несъгласие с размерите на присъдените обезщетения по гражданските искове. Това несъгласие обаче не е посочено в касационната му жалба като касационно основание, поради което съгласно нормата на чл. 347 ал.1 от НПК не може да бъде предмет на касационно разглеждане. От друга страна, подсъдимият не е обжалвал гражданско-осъдителната част на присъдата и пред въззивния съд, което прави по принцип невъзможно касационно обжалване на тази част от присъдата, тъй като НПК не признава „прескачащо” обжалване.
Предвид на тези съображения касационният съд не намира, че е налице основание за неговата намеса във въззивното решение, тъй като не констатира наличие на твърдяното с жалбата касационно основание.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №174/ 29.09.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 317/2010 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.