ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 667
София 31.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 323/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф Р. и О.” [населено място] срещу Решение от 16.11.2011г. по В.гр.д. № 3511/2008 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 6297/ 2005 г. на Софийски районен съд в частта, с която с която е уважен предявеният от [фирма] [населено място] срещу „Ф. Р. и О.” [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на следните помещения, намиращи се в масивна пететажна сграда в [населено място], [улица] със застроена площ от …… кв.м., построена в дворно място, представляващо У …., цялото от …. кв.м. в кв…… по плана на [населено място], местност „Г”, при съседи по нотариален акт: [улица]/бивш „К. Г.”/, [улица], парцел ….-етажна собственост, парцел …., собственост на С. С. Е., парцел ….-етажна собственост, парцел ….-собственост на И. К., парцел….-собственост на Е. Х. С. и при съседи по скица: [улица]/бивш „К. Г.”/, [улица], парцел …, парцел …., парцел ….., …., парцел ….., парцел …., парцел…., парцел….-за административни нужди, а именно: на партерния етаж-помещения №№ ….. и ….., на втори етаж-помещения №№ …, …., …, …, …, …-…, …, …, …., …,…. и …, …, …, …, …., …, …, …, …., …., …., …., …., …, …, …. и на третия етаж библиотека № …, съгласно скици и описание на помещенията по площ и граници, изготвени от вещото лице Я. като приложение към експертизата, както и в частта, с която е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт № …, том …, peг. №…., н.дело № …/….. г. на нотариус Т. В.-Нотариус в район [населено място], peг. № … на НК.
В касационната жалба е релевирано оплакване за неправилност и необоснованост на решението, противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В Изложение на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, както следва : 1/ възможно ли е настъпване на правоприемство на основание ЗЛС в редакция към 15.04.1956г., без такова изрично да е вписано в съответния регистър на Ю. и без да е изрично посочено в решението на съда, постановено на основание чл.134 и сл. от ЗЛС;2/ допустимо ли е извършването на реорганизация по реда на ЗЛС в редакция към 15.04.1956г. ;3/ възможно ли е да се приеме за доказано настъпило отчуждаване на недвижим имот по реда на ЗПИНМ/отм/ без да е налице пълно и пряко доказване на този факт чрез представяне на индивидуален административен акт за такова отчуждаване; 4/ възможно ли е едновременно да е налице отчуждаване от един правен субект, което е основание за прилагане на ЗВСОНИ, и същевременно същият правен субект да не е загубил правото на собственост върху обекта на отчуждаването; 5/ при наличие на отчуждаване може ли материалният ефект на отчуждаването да настъпи директно в полза на Ю., вместо в патримониума на Държавата.Твърдението на касатора е, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , а по следващите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението на тези въпроси, дадено в други влезли в сила съдебни актове, постановени по реда на ГПК/отм/ и приложени към изложението.
Ответникът по касационната жалба [фирма] изразява становище ,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният ревандикационен иск и искът по чл.431 ГПК/отм./, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот; че този имот се владее от ответната федерация и това владение е без правно основание. Изложил е съображения, че ДРГБ е правоприемник на ДСГ в НРБ ,което от своя страна е реорганизираното С. в НРБ. В тази връзка се е позовал на нормата на чл.157 ПР на ЗЛС/отм./ в редакцията му към 08.11.1955г. Обосновал е извод, че въпреки извършената ликвидация на С. ,същото не е престанало да съществува в правния мир като Ю. поради незавършения фактически състав на за прекратяване на сдруженията – не е налице вписване на прекратяването по силата на чл.147 ЗЛС/отм./.В. съд е приел също, че процесният имот е реституиран в полза ДРГ по силата на ЗВСОНИ. В тази връзка е отчел, че претендиращият реституция е бил собственик на имота по силата на извършено отчуждаване по регулация, а по силата на приращението – и на сградата, построена в имота, както и че са налице всички предпоставки за реституиране на имота по силата на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ, за което не се изисква нарочен административен акт. С оглед на изложеното последващите сделки с имота са породили транслативен ефект и имотът е преминал в патримониума на ищцовото дружество. Счетено е за неоснователно и недоказано възражението на ответната федерация, че е придобила имота по давност.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, свързани с нормите на ЗЛС/отм/, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото материалноправен въпрос и той е: правоприемник ли е ДСГ на С. , за да има права върху имота, предмет на спора, като преобразувано или реорганизирано Ю. на основание ЗЛС в редакция към 1956г. Останалите материалноправни въпроси, изложени от касатора, макар и да са важни, без да се реши в отрицателен за касатора-ответник смисъл въпросът за твърдяното от ищеца правоприемство, не са релевантни за делото. Следва да се има предвид и това, че по своята същност тези въпроси са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и като такива са касационни основания по чл.281 ГПК и не подлежат на преценка в стадия на селектиране на касационните жалби.
Предвид изложеното и с оглед на това, че поставеният релевантен за изхода на делото въпрос е свързан с тълкуването и прилагането на закон, който към настоящия момент е отменен, съдът намира, че е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение във връзка с този въпрос.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се дължи произнасяне по допълнително наведените основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като същите са подадени след изтичане на преклузивния едномесечен срок от съобщаване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 16.11.2011г. , постановено по В.гр.д. № 3511/2008 г. на СГС.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 4738,50 лв., като в същия срок представи и вносен документ за това. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната.
При изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване на Председателя на ІГО на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: