4
гр. д. № 5062/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 668
София, 11.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 5062/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 746 от 28.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2737/ 2013 г. Софийски градски съд, ГО, ІV-а състав е потвърдил решение от 22.01.2013 г. по гр. д. № 7757/2011 г. на СРС, с което по иска на А. С. Д. е прието за установено по отношение на Е. Г. И., че С. е собственик на 5/6 ид. ч. от недвижим имот: апартамент № 149, в бл. 244 в ж. к. Н., [населено място] с идентификатор за жилището 68134.1383.2064.11.149 и за държавния имот, върху който е построена сградата № 68134.1383.2064 по КК и КР одобрени 2011 г. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос, задължен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото при направен довод във въззивната жалба за неправилно определяне частите на страните в съсобствения имот при призната частична трансформация на вложени лични средства. Твърдение е въведено и за неправилно разрешаване на материалноправния въпрос от кой момент се придобива правото на собственост върху държавен недвижи имот – от датата на сключване на договора или от датата на съставяне на нот. акт за собственост върху имота. Поддържа се, че въпросите обуславят основанието за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС : решение по гр. д. № 1713/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, І г. о и решение по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че не е налице релевираното основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по искането за допускане до касационна проверка на въззивното решение съдът взе предвид следното:
Страните са бивши съпрузи. Сключеният между тях брак на 30.05.1971 г. е прекратен с влязло в сила на 04.10.2010 г. решение по гр. д. № 2956/2010 г. на СРС.
По иска по чл. 23, ал. 2, СК е установено от фактическа страна, че преди сключване на брака ищцата е придобила на основание договор за покупко-продажба, сключен с държавата, представлявана от Стопанска дирекция изграждане на София, правото на собственост върху апартамент № 48 в [жилищен адрес] в комплекс „Източен район”, в [населено място]. Стойността на апартамента е била определена на сумата 6451 лв., която ищцата е заплатила с 3451 лв. собствени средства, а остатъкът от 3000 лв. със средства набрани от заем сключен с Д. по време на брака между страните.
Въз основа на това съдът е приел, че този имотът е бил индивидуална собственост на ищцата, тъй като правото на собственост върху него е придобито от момента на сключване на договора, който предхожда този на сключването на брака.
Този материалноправен въпрос е разрешен при правилно прилагане на закона. Когато продавач по договор за покупко-продажба на недвижим имот е държавата, законодателят е предвидил облекчена писмена форма за валидност на договора. В този смисъл е разпоредбата на чл. 18 ЗС , чл.48 от Правилника за държавните имоти , действал от 05.07.1952 г. до 01.11.1975 г. и чл. 15, ал. 5 от Наредбата за продажба на държавни имоти от държавния жилищен фонд (отменена на 01.11.1975 г.).
През 1983 г. ищцата е сключила договор за замяна на апартамент № 48 в бл. 94 с друг апартамент, намиращ се в [населено място], [улица], който е бил с площ от 94 кв. м. При сключване на договора цената на имота, предоставен от ищцата в замяна е била определена на сумата 13012 лв., а на придобития по замяна – 19310 лв., поради което е доплатена сумата от 6298 лв. В исковата молба ищцата признава факта, че част от тази сума в размер на 3000 лв. са били лични средства на ответника, поради което на основание трансформация той е придобил 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота.
На 10.04.2003 г. придобитият имот е бил отчужден за обществени нужди като ищцата е била обезщетена с апартамент 149, в [жилищен адрес] в ж. к. Н., [населено място]. Стойностите на отчуждения и предоставения в обезщетение имоти е била равна.
От така установените факти първоинстанционният съд е приел, че имотът е придобит изцяло от ищцата чрез трансформация на лични средства, но след като искът е предявен за 5/6 ид. ч., то той е следва да бъде уважен до този размер. Намерил е за неоснователен доводът за влагане от ответника на лични средства, поради това че той не е доказал доходите си от труд по време на брака, както и никоя от страните не е доказала по-голям принос.
Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение с бланкетна жалба, в която е твърдял незаконосъобразност и необоснованост на правните изводи. В писмената защита е въвел довод, за това, че ищцата не се легитимира като индивидуален собственик на закупения през 1970 г. недвижим имот, тъй като договорът, от който черпи права, няма транслативно действие. Такова е щяло да прояви нотариалният акт, с който съгласно уговореното в договора ищцата е следвало да бъде снабдена след заплащане на пълната стойност на апартамента, което е станало по време на брака. На следващо място е въвел довод, че съдът не е обсъдил признанието на ищцата, за участието му в придобиване на следващия имот на основание договор за замяна, с доплащане на разликата в цената с индивидуални негови средства в размер на 3000 лв.
С въззивното решение е потвърдено първоистанционото. Въззивният съд е намерил, че при бланкетната въззивна жалба, която не съдържа конкретни оплаквания, и при правомощията му да процедира по правилата на ограничен въззив, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено. В рамките на правомощието му да следи служебно за нарушението на материалния закон е намерил, че такова не е налице. Договорът за продажба, от който ищцата черпи права е валиден, като сключен в предвидената от закона писмена форма.
Поставеният материалноправен въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Той е решен при правилно прилагане на закона и в съответствие на задължителната практиката. Договорът за закупуване на държавен недвижим имот е сключен от ищцата през 1970 г. по реда, установен с Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, действала от 20.01.1967 г. до 12.11973 г., чл. 15, ал. 5 от която повелява, че купувачът придобива собствеността и правото на строеж от деня на сключване на договора за продажба, без за това да е необходима нотариална форма. Наредбата е съобразена с чл. 18 от Закона за собствеността, в първоначалната му редакция, която норма е действала при придобиване на имота, а също и с чл. 48 от Правилника за държавните имоти.
Поставеният процесуален въпрос за обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в частност относно това с какви средства е заплатена разликата между придобитият от страните по време на брака апартамент № 145 в бл. 244 в ж. к. Н., [населено място] е решен от съда в противоречие с формираната трайна задължителна практика на ВКС, с решения по чл. 290, ГПК. Този въпрос обуславя допускане на въззивното решение до касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение № 746 от 28.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2737/ 2013 г. Софийски градски съд, ГО, ІV-а състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 161.50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: