Р Е Ш Е Н И Е
№ 668
София, 25.09.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
при секретаря Р.Пенкова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 255/2008г.по описа на ІV-то г.о. на ВКС
Производството е по чл.218а ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. Й. Н. срещу решение от 14.11.2007г по гр.д. № 352/2007г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е прекратено производството по иск за присъждане на законната лихва, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ /променено заглавие от Дв.в.бр.33/2006г./ за сумата над 3000 до 26 000лева, обезщетение за неимуществени вреди и за 34,80 лева до 4000 лева обезщетение за имуществени вреди. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Недоволна от постановеното решение, в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск, е останала и П. на Р Б. Моли решението да бъде отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като определен в нарушение разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото,намира следното:
ПО ЖАЛБАТА НА С. Й.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила частично решение от 17.07.2007г. по гр.д. №58/2007г. на ОС Т. , е осъдил П. на РБ да заплати на С. Й. сумата 3000, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, като е отхвърлил иска до пълния му размер от до 26 000лева, като й е присъдил и сумата 34,80 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение, като е отхвърлил иска й до пълния му размер от 4000 лева. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съдв частта му, с която е присъдено заплащане и на законната лихва върху обезщетенията, считано от 02.04.2006г., поради липса на искане от страна на ищцата/така е няма искане в исковата молба/.
Установено е от доказателствата по делото, че с присъда от 25.02.2004г. по НОХД№104/2004г. Варненски военен съд е признал за невиновна С. Й. за това, че за времето от 23.07.2002г. до 05.08.2002г. в под 34620 гр. Т., като длъжностно лице – началник секция ДИО, в съизвършителство с майор К. , е съставила документи с невярно съдържание, с цел да бъдат използувани – книги за арестувани лица, обвинение по чл.311, ал.1 НК. Наказателното производство е образувано с П. на ВВОП на 28.11.2002г. Съдът е приел, че жалбоподателката е изпаднала и в депресия и изолация от близки и познати поради продължилото 14месеца и половина наказателно производство.
За да уважи предявеният иск въззивният правилно е приел, че са налице основанията за отговорност на прокуратурата по чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Всички тези действия биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда. В противен случай, какъвто е настоящият, действията са незаконни, защото чрез тях са били ограничени правата на труд, свобода, спокоен начин на живот. Щом извършеното деяние не е било престъпление, всички предприети спрямо С. Й. действия на органите на прокуратурата са били незаконни. За тях държавата отговаря чл. 7 от Конституцията тогава, когато са причинени вреди. Конституционният принцип е доразвит и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ако лицето е оправдано държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ.
Правилно е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която са присъдени лихва за забава, тъй като такива не са били поискани с исковата молба.
По жалбата на П. НА Р. Б..
Жалбата е основателна.
Основателно е оплакването на прокуратурата, за това, че органа отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая същото неправилно е определено в размер на 3000 лева. Търпените от С. Й. неудобства и страдания не са били резултат единствено на незаконното обвинение, тъй като формално тя е осъществила признаците на деянието, а е оправдана поради явна назначителност на обществената му опасност. Настоящата инстанция намира, че обезщетението следва да бъде намалено до размер на 1 500 лева, в какъвто ще отговаря в по-пълна степен на критерия за справедливост, тъй като не са настъпили значителни и трайни увреждания на здравето и психиката й.
С оглед на така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че решението в частта му, с която е уважен предявения от С. Й. иск срещу П. на Р. Б. , с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ, за разликата над сумата 1500/ хиляда и петстотин/ лева до сумата от 3000/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по същество като отхвърли предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ за разликата над сумата 1500/ хиляда и петстотин лева до сумата 3000 лева като неоснователен. Следва да се отмени решението и в частта му, с която С. Й. е осъдена да заплати дължавна такса в размер на 1150,61 лева. В останалата си част същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 14.11.2007г по гр.д. № 352/2007г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения от С. Й. Н. иск срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ за разликата над сумата 1500/ хиляда и петстотин/ лева до сумата 3000/три хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и в частта, с която същата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1150,61 лева, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. Н. иск срещу П. на Р. Б. с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ за разликата над сумата 1500/хиляда и петстотин/ лева до сумата 3000/три хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: