5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 668
С., 04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 679/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 437 от 17.03.2011 г. по гр.д.№ 454/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 550 от 07.06.2010 г. по гр.д.№ 2183/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, с което искът на [фирма] срещу касатора, предявен на основание чл.193 КЗ е уважен за сумата 176 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”.
В касационната жалба е излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, основание за касирането му по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че правният въпрос от значение за спора е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба както относно предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията. Претендират се разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд приел, че оставянето на малкия талон от свидетелството за регистрация на откраднатия автомобил на застрахования не съставлява нарушение на задължението му по т.55.5 от ОУ към договора със застрахователя. Като е тълкувал договорната клауза, приложима при неизпълнение на задължението при напускането на МПС да не се оставя свидетелството за регистрация в цялост – част І и ІІ във връзка с Наредба № 1–45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, изхождайки от придадените му с чл.33, ал.4 във вр. с ал.2 от наредбата функции на т.нар „малък талон„ съставляващо част втора от свидетелството за регистрация в сравнение с тези на част първа от същото, съдът е обосновал извод, че оставянето на малкия талон само по себе си не води до увеличение на риска от настъпването на застрахователното събитие, само в който случай според чл.207, ал.2 КЗ застрахователят би имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, което съдът е намерил, че не е налице.
В съответствие с ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав счита, че поставеният материалноправен впрос следва да се преформулира по следния начин – при настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Каско” съставлява ли оставянето на регистрационния талон в откраднатото МПС значително неизпълнение на задължения по застрахователния договор с оглед интереса на застрахователя и като такова основание ли е по смисъла на чл.211 т.2 КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ.
С оглед мотивите на атакуваното решение, така поставеният въпрос безспорно е обуславящ изхода на правния спор, с което е изпълнено общото изискване за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Представените от касатора въззивни решения не доказват наличието на допълнителните изисквания, релевантни към поддържаното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид липсата на данни за влизането им в сила.
Служебно известно обаче на настоящия състав е Решение № 79 от 29.06.2012 по на ВКС т.д.№ 802/2011 г., ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по идентичен правен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК (виж Определение № 79 от 10.02.2012 г.), в което е прието, че оставянето на част първа от регистрационния талон в автомобила съставлява неизпълнение на договорно задължение с характеристика, отговаряща на предпоставките по КЗ за отказ или намаляване на застрахователното обезщетение, тъй като договорената клауза с посоченото съдържание се явява в съответствие със закона. Разрешението по обуславящия изхода на спора въпрос е дадено от въззивния съд в противоречие с приетото по него с цитираното решение на ВКС, което като постановено по новия процесуален ред има характера на задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК.
Изложеното дава основание да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3 560.50 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 437 от 17.03.2011 г. по гр.д.№ 454/2010 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 3 560.50 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: