4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр.София, 15.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 2410 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Х. от [населено място], подадена чрез адвокат Д. П. срещу въззивно решение № 98 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 1705/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1948 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 1950/2013 г. на Варненския районен съд е уважен предявеният от К. К. Ш. срещу Н. Р. Х. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника, в размер на сумата 16930 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем, сключен на 1.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-10.09.2012 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 6931 от 11.09.2012 г. по ч.гр.д. № 12913/2012 г. на В..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; за приложението на чл.266, ал.3 ГПК. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото. Представя съдебна практика.
От ответника по касационната жалба К. К. Ш. е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси съставляват оплаквания по съществото на спора, свързани с начина, по който съдът е анализирал събраните доказателства. Постановеното решение не било в противоречие с разрешението дадено в цитираната съдебна практика. Претендира разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да потвърди решението на Варненският районен съд, с което е уважен предявеният иск за признаване за установено, че вземането на К. Ш. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение съществува, въззивният съд е приел, че процесното вземане съществува, тъй като сумата 16930 лв. е предоставена на жалбоподателя. Решаващият извод на съда е основан на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които е приел за установено, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение по сключен на 1.08.2012 г. договор за заем, като от представената разписка се установява, че жалбоподателя – ответник е получил сумата 16 930 лв. в брой. Приел е за неоснователно възражението, че договора е унищожаем, тъй като умишлено бил въведен в заблуждение, защото такова възражение може да бъде въведено само чрез иск, който следва да бъде предявен в предвидения в чл.32 ЗЗД срок. Изложил е съображения за неоснователност на възражението, че между страните е сключен договор за продажба на дялове и посочената в разписката сума представлявала продажната цена, по съображения, че в деня в който са били подписани записите на заповед- 1.08.2012 г. е бил подписан и договор за продажба на пет дяла с номинална стойност на всеки от по 1 лев. Според съда не е установено по делото изпълнението на задълженията по договора за заем да е обвързано с това по представения договор за продажба на дялове. Издаването на запис на заповед с гаранционна функция е изрично предвидено в договора. Налице е идентичност между страните, датата на сключване на договора и възникването на дълга по записа на заповед, както и другите съществени елементи на каузалното и абстрактно правоотношение. След като ответникът не е установил, че е изпълнил задължението си да върне заетата сума, то той като неизправна страна по договора следва да върне сумата.
За да остави без уважение искането за допускане до разпит на двама свидетели на жалбоподателя- ответник, с които да докаже твърдението си, че волята му е била опорочена, под въздействието на неверни представи формирани от ищеца, че подписва документи във връзка с учредяване на дружество с ограничена отговорност първоинстанционният съд е приел, че той не е оспорил подписа върху разписката, в която е отразено, че е получил сумата 16 930 лв. В. съд е приел, че заявеното във въззивната жалба искане за допускане на двама свидетели, което е заявено и в съдебно заседание на 7.06.2013 г. пред първата инстанция е несвоевременно, тъй като касае нови факти и обстоятелства, непосочени с писмения отговор и е преклудирано. Приел е, че не са налице и предпоставките на чл.266, ал.2 ГПК.
Посоченият в изложението процесуалноправен въпрос, който конкретизиран и уточнен се свежда до това, следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати, поради процесуално нарушение, когато такъв довод не е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл.266, ал.3 ГПК, а само въз основа изложеното общо оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, с отказа му да допусне поисканите свидетели. В случая, така формулираният въпрос се явява обуславящ изхода на спора, доколкото още в първоинстанционното производство, в отговора на искова молба, жалбоподателят-ответник е възразил, че не дължи сумата, тъй като е подписал разписката под въздействие на неверни представи формирани у него от ищеца, че подписва документи, предоставени от последния във връзка с учредяване на дружество с ограничена отговорност, като в първото по делото заседание е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които да установят тези обстоятелства. Във въззивна жалба ищецът се е позовал на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да допусне поисканите гласни доказателства. В. съд е приел, че искането като несвоевременно направено в първоинстанционното производство е преклудирано, както и че не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения процесуалноправен въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика по чл.266, ал.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 1705/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на Н. Р. Х. в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 338.60 лв.
След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :