2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 25,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №40 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ДФ”З.” [населено място], чрез главен юрисконсулт М. С., с вх.№ 10299 от 29.10.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1525 от 27.08.2012 г. по гр.д.№4332/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, с което е потвърдено решение №587 от 16.06.2011 г. по гр.д.№657/2010 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-14 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на касатора за сумата 301 365 лв., представляваща главница на предоставената на дружеството-длъжник финансова помощ по договор №1974/07/06/.06.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и на вземането за сумата 149 516.80 лв., мораторна лихва за периода от 24.02.2006 г. до 30.09.2009 г.
С предявения иск ДФ”З.” е подържал, че за ответника е възникнала отговорността по чл.8.1 от сключения договор за връщане на предоставената му финансова помощ, съгласно която клауза „При неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на фонда предоставената му финансова помощ”. Ф. –ищец е обосновал отговорността на ответника [фирма] по тази клауза от договора с ползването от него при подаването на молбата му за кандидатстване за помощта на 24.02.2006 г., на неистински документ- оферта на испанското дружество- [фирма] от 28.01.2006 г., която не е издадена от това дружество. За да отхвърли така предявения иск, Софийският градски съд е приел за недоказано ползването от [фирма] на подправен документ. Не са ангажирани доказателства, че тази оферта е една от трите оферти, които на основание чл.10, ал.1,т.6 от Наредба №16 от 18.05.2001 г., издадена от министъра на земеделието и горите/ДВ,бр.50/2001г.,ДВ бр.23/2010г./, [фирма] е представил с проекта си. На второ място, съдът е приел, че дори и да е извършено договорното нарушение, то е извършено преди сключване на договора. Представянето на офертата е станало с прилагането й към молбата на дружеството за кандидатстване за помощта на 20.02.2006 г., а договорът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програма С. е сключен на 06.6.2006 г. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е възприел крайните изводи на градския съд, но по съображение, че клаузата на чл.8.1 от процесния договор визира разновидност на деликтната преддоговорна отговорност по чл.12 ЗЗД, чийто фактически състав следва да бъде доказан по съответния ред. Софийският апелативен съд е приел още, че с представеното по делото постановление от 30.10.2009 г. на Софийска районна прокуратура се установява само, че срещу длъжностното лице- Н. М. С., в качеството му на управител на ответното дружество, се води досъдебно производство за съзнателно ползване на неистински частен документ- оферта от испанската фирма [фирма], но липсват доказателства за приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. Деликтът не може да се установи инцидентно в гражданското производство.
Касаторът ДФ „З.” подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- липсват мотиви на въззивното решение, не са обсъдени доказателствата, установяващи че процесната оферта е тази, която е приложена от ответника при кандидатстването му по програма С., не е обсъден и представеният доклад на О., представляващ официален удостоверителен документ, който не е оспорен от ответника. Формулира правен въпрос за това дали предвидената в чл.8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.6 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставеният правен въпрос за ангажиране на предвидената по договора за предоставяне на финансова помощ по програма С. отговорност на ползвателя на помощта при представяне документи с невярно съдържание или подправени такива и преди сключването на договора е от значение за изхода на делото. Налице е и подържаното допълнителното основание за достъп до касация с оглед приетата от Софийския апелативен съд преддоговорна деликтна отговорност по чл.12 ЗЗД, за разлика от приетата с приложеното решение №12 от 10.09.2012 г.по т.д.№359/2011 г. на ІІ Т.О. договорна отговорност, обхващаща действията на ползвателя и преди сключването на договора.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1525 от 27.08.2012 г. по гр.д.№4332/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, с което е потвърдено решение №587 от 16.06.2011 г. по гр.д.№657/2010 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-14 състав.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 4 509лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: