О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр.София, 03.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 780 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.02.2009г. по гр.д. № 33 / 2009г., с което Смолянски ОС, като е оставил в сила решение от 11.12.2008г. по гр.д. №336/2008г. на РС-Девин, е уважил предявените срещу К. Ю. Т. искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – К. Ю. Т. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. С, поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил К. Ю. Т. да заплати на Ф. Д. 1 106,83лева, на Р. Д. 1346,83лева, на Д. А. 1 383,54лева, на З. А. 1683,54лева, на А. А. 2186,96лева, на Д. А. 1 383,54 лева и на М. М. 5 534,19 лева на основание чл.59 ЗЗД. Съдът е приел, че между страните по делото не са налице договорни отношения, тъй като доколкото част от тях са упълномощили жалбоподателя да извърши сеч на техни съсобствени гори, то това упълномощаване не е породило правни действия и жалбоподателят се е обогатил за сметка на ищците- ответници по жалба като е изсякъл и продал дървения им материал.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът в противоречие с практиката на ВКС е дал неточна правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД, с оглед твърденията направени и в исковата молба за наличие на сключена между страните упълномощителна сделка, което означава, че са налице договорни отношения между същите, а не неоснователно разместване на блага. Поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Прилага и съдебна практика.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС, намерила израз и в т.13 на Постановление №2/1977г. на ВС, съдът не е изпълнил задължението си въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право. Щом като фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, то той следва да ги квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 на решение от 26.02.2009г. по гр.д. № 33 / 2009г. на Смолянски ОС по жалба на К. Ю. Т., като задължава последния в седмичен срок от получаване на съобщение за това да внесе 276,44лева държавна такса.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: