2
Определение по гр. д. № 1171/11 г. на ВКС, І ГО стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67
гр. София,15.02 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретар Ан. И.,
след като изслуша докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1171 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.
Постъпила е молба от Г. К. Ч. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на определение от 04.07.2011 г. по гр. д. № 625/11 г. на Окръжен съд [населено място] в частта с която е осъдена да заплати на Д. Т. К. и М. Т. К. 1 400 лв. разноски по делото за двете инстанции. Това определение молителката счита за неправилно и моли за отмяната му поради обстоятелството, че адвокатът подал исковата молба и въззивната жалба не е бил процесуално легитимиран да предяви иска, а и тя не е взела участие по делото.
Ответниците по молбата Д. Т. К. и М. Т. К. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Видно е от данните по делото, че на 21.10.2009 г. адвокат Д. Г., като упълномощен представител на молителката, е предявил срещу Д. К. и М. К. установителен иск за собственост и за прогласяване нищожнстта на нот. акт № 92 от 21.12.2001 г., с който са признати за собственици по наследство и давност на недвижим имот. С решение № 5 от 03.12.2010 г. по гр. д. № 635/09 г. на Районен съд [населено място] исковете са отхвърлени, като ищцата е осъдена да заплати на ответниците 800 лв. адвокатско възнаграждение. На 18.02.2011 г. адв. Г. подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С разпореждане № VІ-874 от 07.04.20011 г. въззивният съд е оставил жалбата без движение, като е указал на ищцата да представи пълномощно на адв. Г., или лично да потвърди действията му. С атакуваното определение съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. Осъдил е ищцата да заплати на ответниците общо 1 400 лв. разноски за двете инстанции, представляващи платен от тях адвокатски хонорар.
Молбата за отмяна на определението е недопустима. Както е прието и в т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., на отмяна подлежат само актове които се ползват със сила на присъдено нещо. Определението за присъждане на разноски не е от категориите определения които се ползват със сила на пресъдено нещо и не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
По изложените съображения молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. К. Ч. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на определение от 04.07.2011 г. по гр. д. № 625/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1171/11 г. на ВКС І ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: