О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 17.02. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело №6353/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. П. А., чрез процесуалния и представител адвокат З. Я. и на А. И. А., чрез процесуалния и представител адвокат С. Х., срещу въззивно решение от 15.05.2014г. по гр. дело №12369/2013г. на Софийския градски съд.
Поставят се въпроси за тълкуването на чл.121,ал.3 ГПК /отм./,сега чл.226,ал.3 ГПК – дали по време на висящ процес по иск за собственост тече придобивна давност за приобретателя на спорния имот по сделка, сключена с ответника по иска и какви са правните последици за приобретателя, когато не е участвал в процеса,исковата молба не е била вписана, но спрямо прехвърлителя е установено, че не е собственик на имота. Какво е значението на вписаната възбрана преди придобивната сделка и дали тя дава публичност на правната сделка, независимо, че не е вписана по персоналната партида на праводателя. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4/2012г. по тълк.д.№4/2012г., ОСГК по въпроса дали изтеклият срок по чл.79 ЗС води автоматично до придобиване правото на собственост без позоваване на давността.Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Ние Д. П., [населено място], оспорва касационните жалби в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 01.04.2013г. по гр.д.№37785/2012г. на Софийския районен съд. С последното е признато за установено по отношение на Д. П. А. и А. И. А., че Ние Д. П. е собственик на основание давностно владение, осъществявано за периода 15.12.1998г. – 15.12.2003г. на апартамент №14, находящ се в София, с идентификатор № 68134.1382.2006 и ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението на същия имот. Въззивният съд е приел, че ищцата като правоприемник, придобил спорното право в хода на делото по предявен иск за собственост от ответниците срещу праводателя и Г. Д. на основание чл.121 ГПК /отм./ е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът за собственост на ответниците е уважен. Без значение за този извод е извършеното вписване на исковата молба по горния спор, предвид факта, че към датата на предявяване на иска – 16.07.1998г.,-преди изменение на чл.112 ЗС вр.чл.4 б”а” П.. /в сила от 01.01.2001г. Законодателно не е било предвидено вписване на същата и нормата на чл.121,ал.3 ГПК /отм./ не намира приложение. Ищецът не претендира да е собственик на имота по силата на придобивната сделка с Г. Д., а по силата на добросъвестно владение,основано на тази сделка. Въпреки, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение като правоприемник на страна в процеса, приобретателят може да се ползва от правата си на владелец, осъществил владение на имота преди влизане в сила на решението. Безспорно е, че договорът за покупко-продажба, който е сключила с несобственик ищцата е от 15.12.1998г. От тази дата тя осъществява владение върху имота до извеждането и от имота от съдебен изпълнител при извършен въвод на 13.07.2012г.Спорно е дали ищцата е била добросъвестен владелец предвид наличие на вписана възбрана по обезпечителна заповед от 15.06.1998г. и висящ граждански спор, както и дали давност е текла с оглед разпоредбите на чл.115 ЗЗД. Обезпечителната мярка възбрана се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника, съгласно чл.36,ал.1 П.. Когато имотът не е собственост на последния, както е било в процесния случай /договор за прехвърляне на имота от Й. Б. А. Б. в полза на Г. Д./, възбраната няма да породи действие спрямо Д., тъй като в нотариалните книги по нейната партида няма да има никакво вписване.Ето защо възбраната няма никакви правни последици, вкл. оповестително действие, и не сочи за липса на добросъвестност у ищцата. Тя при добра грижа за проверка по партидата на праводателя си, не би установила вписване.Неоснователни за доводите на ответниците по иска, че е нарушена разпоредбата на чл.115,б.”ж” ЗЗД Адресати на последната норма са страните в гражданския процес.С разпоредбата на чл.121 ГПК /отм./ се разпростира силата на пресъдено нещо на решението и върху неучаствалото в спора трето лице, което в хода на делото е придобило права върху спорното право, но същата норма има точно определени последици и не придава на третото лице – частен правоприемник, качеството на страна по спора. Той може да търси защита на правата си на добросъвестен владелец за изтекла, вкл. в хода на делото срещу праводателя му давност. Ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота за период 15.12.1998г. до отстраняването и с извършения въвод през 2012г. и към този момент на основание чл.79,ал.2 ЗС вече е била собственост на имота по силата на придобивна давност.
Касационно обжалване следва да се допусне по повдигнатия от касаторите въпрос относно прилагане разпоредбата на чл.121,ал.3 ГПК /отм./,сега чл.226,ал.3 ГПК, и конкретно дали при висящ процес по иск с правно основание чл.108 ЗС, тече придобивна давност за третото лице – приобретател на спорния недвижим имот, което лице се позовава на добросъвестно владение по силата на придобивна сделка с ответника, срещу когото е уважен искът за собственост. Обжалването следва да се допусне в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед създаването на задължителна съдебна практика. Останалите въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обусловили самостоятелно изхода на делото и решаването им ще зависи от отговора на така посочения правен въпрос.Ето защо не следва да бъде обсъждана в настоящото производство по чл.288 ГПК приложената съдебна практика в тази насока.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Касаторите следва да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 132 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.05.2014г. по гр. дело №12369/2013г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на Д. П. А. и А. И. А., да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационите жалби в размер на общо 132 лева и да представят вносен документ.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: