Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
София, 02.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Виолета петрова
и в присъствието на прокурора РАЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 269 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по к. жалба, подадена от :М. А. Я. против решение от 25.09.2007г., постановено по гр.д. № 1634/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 3164/2006г. в частта, с която М. у. гр. П. е осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.1 от ЗОДОВ в размер на 5000 лв. и е оставено в сила същото решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата до пълния предявен размер – 10 000 лв.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните доводи в касационната жалба са свързани с това, че на М. у. са възложени изрично функции по издаване на правилници, които да регулират приема на студенти, което характеризира дейността му и като административна.
Ответникът по касация М. у. оспорва жалбата и моли решението, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.
Прокуратурата на Република Българрия, като контролираща страна, чрез прокурор Р. взема становище за неоснователност на касационната жалба поради това, че не е доказана причинната връзка между отменения акт и твърдяните вреди.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
М. А. Я. е предявила иск по чл. 1 от ЗОДОВ против М. у. гр. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.,, изразяващи се в преживяни психически страдания от това, че й е отказано да бъде допусната до кандидатстване в специалността “Здравни грижи” за учебната 2003/2004г., тъй като страда от заболяване, предвидено в приложение № 1 към чл.4, т.1 от Правилника за прием на студенти в специалността “здравни грижи” за учебната 2003/2004г. С влязло в сила решение № 7667/10.07.2006г. по а.х.д. № 527/2006г. на ВАС чл.4, ал.1 от този Правилник и Приложение № 1 – за заболяванията, при които не се разрешава кандидатстване в М. у. са отменени като противоречащи на Конституцията и Закова за Висшето образование. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че М. у. не е административен орган и издаването на Правилника и приложението към него не съставлява административна дейност.
Решението е неправилно.
Отговорността на Държавата и общините е ангажирана по чл. 1 от ЗОДОВ за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Като такава може да се определи дейността, която се изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт, или приравнен нему друг орган със закон, който е овластен специално с властнически правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи определена, или неопределена група правни субекти и при необходимост разпорежданията му да бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда, или да извършва административни услуги. Административен орган е не само този, който е от системата на изпълнителната, или местната власт, на който са възложени властнически функции, но и този, на който със специален закон са възложени административни правомощия, т.е. такива, които едностранно да регулират и предизвикват правни последици за определен, или неопределен кръг адресати, които да бъдат приведени в изпълнение при необходимост и с държавна принуда, или орган, на който са възложени функции по указване на административни услуги на граждани и юридически лица..
Правилникът за прием на студенти в специалността “здравни грижи” за учебната 2003/2004г. е издаден от М. у. гр. П. държавно висше учебно заведение на основание разпоредбата на чл. 37 от ЗВО, съгласно която „всички въпроси от устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници“. М. у. гр. П. е създаден от държавата, като държавен у. с Указ № 180 за издаване на Наредба-закон от 04.08.1946г., на който са възложени конкретни функции в областта на обучението на медицински кадри и подготовка на хабилитирани преподаватели. Със Закона за висшето образование /ДВ бр. 112/27.11.1995г., чл. 6 са определени функциите на висшето учебно заведение, които не се изчерпват само с подготовката на кадри в съответните специалности, но и да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в съответните области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав, а чл. 7 му дава правото да издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, на които се полага печат с държавния герб и се признават от държавата, ако обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания. Възлагането на функциите по чл. 6 и 7 и чл. 37 от ЗВО сочат на това, че М. у. , като държавно висше учебно заведение е орган на който със специален закон са възложени административни правомощия едностранно да регулират и предизвикват правни последици за определен, или неопределен кръг адресати. Издаденият от него правилник в изпълнение на законовата делегация и приложение № 1 към чл. 4, ал.1 е административен акт, за който чл. 38 от ЗВО предвижда изрична възможност за обжалване по реда на АПК. Отмяната му с влязлото в сила решение № 7667/10.07.2006г. по а.х.д. № 527/2006г. на ВАС е основание за ангажиране отговорността на държавата за причинените на ищцата неимуществени вреди от недопускането й до кандидатстване в М. у. , специалност “здравни грижи” поради това, че страда от заболяване на слуховия нерв, установено с решение на ТЕЛК № 1* за което й е определена втора група инвалидност пожизнено. Формираният от въззивният съд противен извод е в противоречие с материалния закон – цитираните по-горе норми от ЗВО, поради което обжалваното решение, като неправилно следва да се отмени. Тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, настоящата инстанция се произнася по същество въз основа на събраните доказателства.
От показанията на св. Л се установява, че М. Я. е искала да кандидатства в М. у. през 2003г. за специалността “здравни грижи”, за която се е подготвяла, но администрацията на университета отказала да й приеме документите, защото страда от глухота. Този установен от необорените свидетелски показания факт доказва причинната връзка между постановената забрана с отменения чл.4, т.1 от Правилника за прием на студенти в специалността “здравни грижи” за учебната 2003/2004г. и Приложение № 1 към него за заболяванията, при които не се разрешава кандидатстване в М. у. и последвалите психически страдания на ищцата. Същите свидетели установяват, че М. Я. след отказа да бъде допусната до кандидатстване за посочената специалност още същия ден след обяд станала неузнаваема и шокирана. Тъй като забраната била късно оповестена, тя се подготвила напълно за изпита. Въпреки, че до този момент нормално общувала с околните, след отказа се затворила в къщи, депресирала се, отказала да контактува с хората и с приятеля си, който учил медицинска специалност, отказала да учи друга специалност и да работи по придобитата от нея специалност “зъботехник”, защото трябвало да се среща с хора.. Изложеното доказва иска по основание. Съобразно общественият критерий за справедливост, въздигнат в правен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, за репариране на посочените неимуществени вреди, съдът преценява, че е необходимо и достатъчно обезщетение в размер на 5 000 лв. До този размер искът следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер – 10 000 лв., решението на въззивния съд, с което е отхвърлен, следва да се остави в сила. Сумата е дължима ведно с претендираната законна лихва от датата на отмяна на Правилника с влязлото в сила решение на ВАС – 10.07.2006г.
Предвид този резултат и на основание чл. 64 от ГПК /отм/, на касаторката /ищца в производството/ следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски в размер на 450 лв. съобразно уважената част от иска и доказания размер на адвокатските хонорари за две инстанции Съгласно пар.9 от ЗИД на ЗОДОВ, новата редакция на чл. 10, ал.2 намира приложение и по отношение на неприключилите до влизане в сила на изменението висящи производства, каквото е настоящото. В този случай, съгласно текста, държавната такса се присъжда в края на производството. Затова и на основание чл. 18, ал.3 във вр. с чл. 2а т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 5 лв. /пет лева/ за отхвърлената част от иска. М. у. не е държавно учреждение, а само приравнено на такова при извършване на посочената по-горе административна дейност, поради което не е освободена от заплащане на държавна такса по чл. 63, ал.4 от ГПК /отм/ и дължи такава съобразно уважената част от иска в размер на 5 лв. по изложените по-горе съображения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 25.09.2007г., постановено по гр.д. № 1634/2007г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отменено решението по гр.д. № 3164/2006г. на Пловдивски районен съд и вместо това е отхвърлен искът, предявен от М. А. Я. против М. у. гр. П. по чл. 1 от ЗОДОВ до размер 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е осъдена да заплати държавна такса в размер на 200 лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА М. у. гр. П. да заплати на М. А. Я. ЕГН-8212034436 от с. М., Община Р., обл. Пловдивска обезщетение на основание чл.1 от ЗОДОВ в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни психически страдания от това, че й е отказано да бъде допусната до кандидатстване в специалността “Здравни грижи” в същия у. за учебната 2003/2004г., защото страда от заболяване, предвидено в Приложение № 1 към чл.4, т.1 от Правилника за прием на студенти в специалността “здравни грижи” за учебната 2003/2004г., отменени с решение № 7667/10.07.2006г. по а.х.д. № 527/2006г. на ВАС ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2006г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението, в останалата част, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер – 10 000 лв.
ОСЪЖДА М. у. гр. П. ул. “В” № 72, ет.2, офис 10 да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв. и деловодни разноски на М. А. Я. ЕГН-8212034436 за всички инстанции в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА М. А. Я. ЕГН-8212034436 от с. М., Община Р., обл. Пловдивска да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: