Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. София, 30.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 55/2016 г.
Производството е по чл.48 и сл. З..
Предявени са искове от С. Г. В. от [населено място] – в качеството й на наследник на Д. Г. И., против [фирма] за отмяна на основанията по чл.47, т.2, т.4 и т.6 З. на арбитражно решение от 05.06.2015 г., постановено по арбитражно дело № 303/2014 г. от арбитър Б. Г..
В исковата молба се сочи, че от получена на 22.09.2015 г. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 201586104000989 на ЧСИ с рег. № 861 с приложен препис от изпълнителен лист, издаден на 26.05.2015 г. по гр. д. № 2015/2015 г. на Софийски градски съд, ищцата узнала за постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение, с което наследодателят й Д. Г. И., починал на 03.07.2015 г., бил осъден да заплати на [фирма] дължими суми по договор за револвиращ заем № [ЕГН], ведно със законни лихви и разноски. Ищцата моли за отмяна на арбитражното решение по реда на чл.48 З., като твърди, че :
Решението е постановено при липса на арбитражно споразумение, респ. въз основа на недействително арбитражно споразумение, тъй като производството пред арбитър Б. Г. е образувано по иск на [фирма] за задължения по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 29.11.2012 г., какъвто не е сключван от Д. И.. В решението арбитърът е обосновал компетентността си да разгледа спора по иска на [фирма] с арбитражно споразумение по чл.13.1 от Общи условия към договор за револвиращ заем на физически лица, а по арбитражното дело е представен договор за кредит №[ЕИК] от 30.11.2012 г., който не е подписан от Д. И., няма данни да е идентичен с договора за револвиращ заем от 29.11.2012 г., не съдържа арбитражно споразумение, не препраща към Общи условия към договор за револвиращ заем на физически лица и не обективира съгласие на кредитополучателя за приемане на същите общи условия. По арбитражното дело не са представени Общи условия към договор за кредит, описани в раздел V на договора за кредит от 29.11.2012 г., те не са предавани и приемани от кредитополучателя и арбитърът не ги е взел предвид при преценката на компетентността си. Поради неподписването му от Д. И. посоченият в арбитражното решение договор за кредит е нищожен, което води до нищожност на евентуалната арбитражна клауза, представляваща неразделна част от него.
При условията на евентуалност ищцата поддържа, че дори да се установи съществуването на Общи условия към договор за кредит и съдържаща се в тях арбитражна клауза, обвързваща валидно наследодателя й, арбитражното решение следва да бъде отменено поради това, че образуването на арбитражното производство не е съобразено със споразумението на страните, наследодателят й не е уведомен за назначаването на арбитър и за образуваното срещу него арбитражно дело, не му е връчен препис от исковата молба и доказателствата и не му е осигурена възможност да участва в арбитражното споразумение. В тази насока се навеждат твърдения, че в решението арбитърът е приел уведомяването на Д. И. за редовно при предпоставките на чл.13.4 от Общи условия към договор за револвиращ заем на физически лица, без наследодателят й да е изразявал съгласие за приемане на тези условия и без да са били налице предпоставките на чл.13.4 от общите условия.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] оспорва исковете като недопустими, евентуално – като неоснователни. Изразява становище, че арбитражното решение следва да се счита за редовно връчено на наследодателя на ищцата по реда на чл.11.4 от Общи условия към договор за кредит и че исковете за отмяна на решението са предявени след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 З.. Възразява, че наследодателят на ищцата е сключил договор за кредит от 30.11.2012 г., в клауза „Б” на който е упоменато изрично наличието на Общи условия, които са отпечатани върху обратната страна на договора, съставляват неразделна част от него, приети са от кредитополучателя и съдържат уговорка – чл.11.1, всички спорове по повод на договора да се отнасят за разрешаване еднолично до поименно изброени арбитри, един от които арбитър Б. Г.. Допуснатата в текста на арбитражното решение неточност при изписване на релевантната за компетентността на арбитражния орган точка от общите условия, според ответника, не може да обоснове отмяна на решението на основанието по чл.47, т.2 З.. По отношение на заявените като евентуални основания за отмяна ответникът излага съображения, че арбитражният орган е конституиран съобразно споразумението в чл.11.1 от приложимите към договора за кредит общи условия, както и че уведомяването на наследодателя на ищцата за започването на арбитражното производство, за назначаването на арбитър и за разглеждането на арбитражното дело е извършено в съответствие с правилата на чл.11.4 от общите условия.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на доказателствата и на доводите на страните, приема следното :
По допустимостта на исковете :
Исковете са допустими.
От представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 2826/09.09.2015 г. се установява, че С. Г. В. е единствен наследник по закон /сестра/ на Д. Г. И., починал на 03.07.2015 г. В качеството й на универсален правоприемник на починалия Д. И. ищцата е легитимирана да предяви иск по чл.47 З. за отмяна на постановеното срещу наследодателя й осъдително арбитражно решение.
Ищцата е узнала за арбитражното решение на 22.09.2015 г., когато й е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158610400989 на ЧСИ Д. В. с рег. № 861, образувано във връзка с издаден въз основа на решението изпълнителен лист по гр. д. № 2015/2015 г. на Софийски градски съд. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 22.12.2015 г., с което е спазен тримесечният преклузивен срок по чл.48, ал.1 З. от значение за допустимостта на исковете.
Неоснователно е възражението на ответника за предявяване на исковете след изтичане на срока по чл.48, ал.1 З., броен от връчване на арбитражното решение на Д. И. по реда на чл.11.4 от Общи условия към договор за кредит. С определение № 3135 от 10.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4585/2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по повод частна жалба на С. В., е отменено разпореждане по гр. д. № 2015/2015 г. на Софийски градски съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение по арб. д. № 303/2014 г. на арбитър Б. Г.. Отмяната е мотивирана с извод, че решението не е връчено на адресата Д. И., включително по реда на чл.13.4 от Общи условия към договор за револвиращ заем на физически лица, на които се е позовал молителят в молбата по чл.405 ГПК. Мотивите към определението обвързват страните в производството по чл.48 З. и предвид съдържащия се в тях извод решението не може да се счете за редовно връчено преди датата 22.09.2015 г., когато ищцата е узнала за постановяването му от получената покана за доброволно изпълнение.
По основателността на исковете :
Производството по арбитражно дело № 303/2014 г. е образувано пред арбитър Б. Г. във връзка с искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу Д. Г. И. за заплащане на сумата 852.42 лв., ведно със законни лихви и разноски. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът дължи претендираната парична сума на основание договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 29.11.2012 г., в изпълнение на който е заплатена само една погасителна вноска и се дължат сумите 512.89 лв. – номинална стойност, 56.08 лв. – лихви, и 256.45 лв. – неустойка. Ищецът е посочил, че с договора за револвиращ заем ответникът се е съгласил всички евентуални имуществени спорове, възникнали от реализацията на договора, да бъдат разрешавани от определен арбитър, избран от списъка на арбитрите, съгласно чл.13.1 от ОУ на договор за револвиращ заем, като спорът ще бъде разрешен в едноинстанционно писмено арбитражно производство.
С исковата молба по арбитражното дело е представен договор за кредит № [ЕГН] от 29.11.2012 г., с който е уговорено, че [фирма] предоставя на Д. Г. И. кредит в размер на 350 лв. за срок от 6 месеца при месечна погасителна вноска 99 лв. и годишен лихвен процент 211.31 лв. В текста на договора е вписано, че неразделна част от същия представляват Общи условия /ОУ/ към договор за кредит на физически лица, които са предадени на клиента при подписването на договора и с които клиентът е запознат, приема ги и се задължава да ги спазва. Като приложение към исковата молба са представени Общи условия на [фирма] към договор за кредит версия 01.09.2011 г.
На 05.06.2014 г. е проведено заседание по арбитражното дело, в което арбитър Б. Г. е констатирала, че ответникът Д. И. е призован редовно с препис от исковата молба и доказателствата, изпратени чрез куриерска фирма [фирма].
С решение № 303/05.06.2014 г. на арбитър Б. Г. е осъден Д. Г. И. да заплати на [фирма] сумата 852.42 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане, разноски по делото в размер на 80 лв. и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В мотивите към решението арбитърът е обосновал компетентността си да разреши спора с арбитражно споразумение между страните по чл.13.1 от Общи условия към договор за револвиращ заем, съставляващи неразделна част от договор за револвиращ заем, и е посочил, че призоваването на ответника в арбитражното производство е извършено съобразно правилата на чл.13.4 от същите общи условия. Според мотивите, задължението на ответника за сумата 852.42 лв. произтича от договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 29.11.2012 г., прекратен на основание чл.10.3.1 от ОУ към Д., и включва номинална стойност на дълга 512.89 лв., 56.08 лв. – лихви, и 852.42 лв. – неустойка.
В производството по чл.48 З. е прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещо лице С. Ч., от което се установява, че приложеният към арбитражното дело договор за кредит № [ЕГН] от 30.11.2011 г. е подписан от Д. И.. По делото е представено писмо от 19.04.2016 г. на [фирма], според което на 30.11.2012 г. по банкова сметка на Д. Г. е получена сумата 350 лв., преведена от [фирма].
Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема, че е осъществено поддържаното от ищцата основание по чл.47, т.2 З. за отмяна на арбитражното решение.
Съгласно чл.47, т.2 З., арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако заинтересованата от отмяната страна докаже, че арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно З.. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, от наличието на която е обусловена компетентността на арбитражния съд да се произнесе с решение по повдигнатия пред него спор. Според дефиницията на чл.7, ал.1 З., арбитражното споразумение представлява съгласие на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. За да е действително, арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, независимо дали е оформено като арбитражна клауза в друг договор или в отделно споразумение или се съдържа в подписан от страните документ, в размяна на писма, телекси, телеграми или други сродни средства за съобщение – чл.7, ал.1 във вр. с ал.2 З.. При изрично определени в чл.7, ал.3 З. условия арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния орган. В хипотезата на чл.7, ал.3 З. арбитражното споразумение се презумира за съществуващо, въпреки отсъствието на предварително писмено съгласие на страните за отнасяне на възникналия помежду им спор до сезирания арбитражен орган.
При постановяване на арбитражното решение по арбитражно дело № 303/2014 г. сезираният с иска на [фирма] арбитър Б. Г. е обосновала компетентността си за разрешаване на спора по делото с арбитражно споразумение, съдържащо се в чл.13.1 от Общи условия към договор за револвиращ заем на физически лица, представляващи неразделна част от договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 29.11.2012 г. В хода на арбитражното дело не са представени доказателства за сключен между [фирма] и Д. Г. И. договор за револвиращ заем с посочените в решението индивидуализиращи белези /номер и дата на сключване/. С исковата молба е представен договор със същия номер – № [ЕГН], но с друго наименование – „договор за кредит”, и с друга дата на сключване – 29.11.2012 г. Несъответствието в наименованията и датите на двата договора препятства възможността за преценка дали с арбитражното решение арбитърът е разрешил спор, произтичащ от договора за кредит, или спор по договор за револвиращ заем, а съответно и дали разрешеният спор е бил обвързан с постигнато от страните арбитражно споразумение.
Дори да се приеме, че в исковата молба и в арбитражното решение е допусната техническа грешка при индивидуализиране на договора, от който произтича спорното правоотношение, от съдържанието на представения в арбитражното производство договор за кредит не се установява същият да е сключен при действието на Общи условия към договор за револвиращ заем, с които арбитърът е обосновал компетентността си. В текста на договора за кредит е обективирано изявление на клиента Д. И., че е съгласен и приема предадените му при подписване на договора Общи условия към договор за кредит. В договора няма позоваване на Общи условия към договор за револвиращ заем, в които според твърденията на ищеца и според констатацията на арбитъра се съдържа споразумението за арбитраж, както и изявление клиентът да е запознат с тези общи условия и да ги приема, за да бъде обвързан по този начин със съдържащото се в тях арбитражно споразумение. Ответникът не твърди и не е доказал представените в арбитражното производство Общи условия към договор за кредит версия 01.08.2011 г. да са идентични с Общи условия към договор за револвиращ заем, визирани в исковата молба и в мотивите към арбитражното решение като източник на арбитражно споразумение, овластяващо арбитър Б. Г. да разреши евентуалните спорове между страните по повод на договора за кредит. Поради това не може да се приеме, че съгласявайки се с общите условия към договора за кредит, наследодателят на ищцата е изразил воля бъдещите спорове във връзка с договора да се отнасят за разрешаване от арбитър и в арбитражно производство, предвидени в други общи условия – Общи условия към договор за револвиращ заем. От съществено значение за иска по чл.47, т.2 З. е обстоятелството, че в арбитражното решение арбитърът е препратил изрично по отношение на компетентността си към арбитражно споразумение, съдържащо се в чл.13.1 от Общи условия към договор за револвиращ заем, а в Общи условия към договор за кредит арбитражната клауза е обективирана в текста на чл.11.1. Изложеното налага извод, че арбитражното решение е постановено при липса на сключено от страните в арбитражното производство арбитражно споразумение с характеристиките по чл.7, ал.1 и 2 З., което предпоставя отмяна на решението на основание чл.47, т.2 З.. Арбитражното споразумение не може да се презумира за съществуващо при условията на чл.7, ал.3 З., тъй като наследодателят на ищцата не е участвал в арбитражното производство и не е изявявал съгласие по реда на чл.7, ал.3 З. за разрешаване на спора от арбитър Б. Г..
Неоснователно е възражението на ответника, че техническата грешка в мотивите към решението при изписване на релевантната за компетентността на арбитъра клауза от общите условия не би следвало да води до отмяна на решението. От мотивите към арбитражното решение следва категоричен извод, че арбитърът е обосновал компетентността си с арбитражно споразумение в общи условия, за каквито няма доказателства да са приемани от ответника в арбитражното производство, което не може да се квалифицира като формална грешка и да обоснове компетентност на арбитражния орган.
Осъществяването на основанието по чл.47, т.2 З. е достатъчно за отмяната на арбитражното решение, поради което не следва да се обсъждат поддържаните при условията на евентуалност основания по чл.47, т.4 и т.6 З.. За изчерпателност следва да се отбележи, че като последица от липсващото съгласие на наследодателя на ищцата споровете във връзка с изпълнението на договора за кредит/револвиращ заем да се разрешават от арбитър по реда, предвиден в Общи условия към договор за револвиращ заем, призоваването и конституирането на арбитражния орган съобразно правилата на тези общи условия изпълняват хипотезите на чл.47, т.4 и т.6 З. за отмяна на арбитражното решение.
По изложените съображения постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение от 05.06.2014 г. по арб. д. № 303/2014 г. следва да бъде отменено на основание чл.47, т.2 З..
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството по чл.48 З. разноски в размер на сумата 700 лв. /депозит за вещо лице, държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение от 05.06.2014 г., постановено от арбитър Б. Г. по арбитражно дело № 303/2014 г., на основание чл.47, т.2 З..
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, да заплати на С. Г. В. /наследник на Д. Г. И./ с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.3, сумата 700 лв. /седемстотин лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :