О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 04.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.599 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С определение от 14.11.11г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №5/2011г. на ОСГК на ВКС /неточно е посочено в диспозитива като т.д.№1/2011г./.
С ТР №5/14.01.2013г. по т.д.№5/2011г. е дадено разрешение на правния въпрос, който е значим по настоящото дело. С това са отпаднали условията за спиране на производството по делото и то следва да бъде възобновено.
По въпроса дали са налице условия за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема следното:
С обжалваното решение №197/09.02.11г. по гр.д.№1770/10г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение №374 от 08.02.10г. по гр.д.№2368/07г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [община], обл.П., че държавата, действаща в процеса чрез Държавно горско стопанство П., е собственик на гора с площ от 560 дка в землището на [населено място], област П., местността „Б.“ и гора с площ от 550 дка в землището на [населено място], местността „М. орман“.
Въззивният съд е приел, че собствеността на [община] върху процесните гори е призната с влязло в сила решение №51/13.05.2002г. по а.х.д.№5601/2001г. на Пловдивския районен съд, постановено в производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ. Въпросът за собствеността обаче може да бъде пререшен в настоящото производство, съгласно задължителната практика на ВКС – определение №443/18.12.2008г. по гр.д.№2173/2008г. Прието е, че общината не е доказала собствеността върху процесните гори в административното производство по ЗВСГЗГФ, тъй като представената от нея декларация пред плановата комисия за притежаваните непокрити земеделски имоти не е годно доказателство за собствеността. Отразеното в кадастралния план на Водния синдикат е годно доказателство само в административното производство, но при иск за собственост следва да се докаже придобивното основание. Другите доказателства, на които се е позовала общината, сочат на извода, че процесните гори са балталъци, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. Ето защо процесните гори са държавна собственост, която следва да бъде призната в настоящото производство. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Тя поддържа, че решението е процесуално недопустимо, тъй като държавата е обвързана от влязлото в сила решение №51/13.05.2002г. по а.х.д.№5601/2001г. на Пловдивския районен съд, постановено в производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ. Освен това Държавно лесничейство П., сега Държавно горско стопанство П., не е легитимирано да предявява искове за собственост на гори от името на държавата. Освен това решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. За пределите на силата на пресъдено нещо на постановеното и влязло в сила съдебно решение в особеното административно производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ относно обвързаността от съдебния акт на държавата, която е участвала в реституционното производство по ЗВСГЗГФ чрез свой орган.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №433 от 10.11.10г. по гр.д.№131/10г. на ВКС, второ гр.отд.; решение №91/07 от 09.02.07г. по гр.д.№2597/05г. на ВКС, четвърто гр.отд. и др.
2. За тълкуване на термина „балталък“, приложимостта на §5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и §6 от ППЗВСГЗГФ и възможността за възстановяване правото на собственост върху балталъци.
По този въпрос се поддържа твърдение за наличие на противоречива съдебна практика – решение №2292/06.12.2006г. по гр.д.№979/06г. на ОС Пловдив; решение от 18.04.08г. по гр.д.№162/08г. на ОС Русе и решение 114/27.06.01г. по а.х.д.№161/01г. на ОС Разград. Освен това въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос – дали държавата е обвързана от влязло в сила съдебно решение, постановено в административно производство по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№599/2011г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №197/09.02.11г. по гр.д.№1770/10г. на Пловдивския окръжен съд.
Държавна такса не се дължи, съгласно чл.84, т.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: