О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр.София, 15.06.2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1720 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Д. П. срещу въззивно решение № 571 от 4.12.2014 г. по гр.д.№ 1087/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 73 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 1570/2013 г. на Старозагорския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Църковно настоятелство при храм „Света Б.”, [населено място] иск за заплащане на сумата 24 000 лв., представляваща част от разходите за извършени подобрения, свързани с изработка, доставка и монтаж на дограма; преграждащи стени от гипсокартон; водопроводна инсталация; канализация; ел.инсталация; мазилки; подови настилки; облицовки; санитарни прибори в сервизни помещения; частична ограда в дворното място за периода 2009 г.-2012 г., представляващи преустройства и реконструкция на двуетажна сграда, находяща се в УПИ ХІІ 5508-а, кв.9 по плана на [населено място], който имот е бил отдаден под наем, съобразно договор за наем от 20.03.2003 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2013 г. до изплащане на вземането като неоснователен и недоказан.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпросите: от какво правнорелевантно значение е наличието или липсата на съгласие от страна на собственика-наемодател за извършени подобрения в недвижим имот-предмет на договор за наем; длъжен ли е съдът да изследва наличието на съгласие на собственика – наемодател при преценка на възникналите имуществени отношения вследствие на извършени подобрения в имота или такова съгласие е релевантно единствено за преценката на качеството на лицето, което ги е извършило. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 343 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2733/2013 г., ІV г.о. По въпросите: когато страните по наемното правоотношение са посочили, че стойността на извършените подобрения в наетия имот са в тежест на наемодателя, като не са уговорили изрично начина на заплащането им след прекратяване на договора, следва ли автоматично да се изключи института на неоснователното обогатяване по см. на чл.59 ЗЗД; трябва ли съдът да изследва въпроса дали държателят, който упражнява фактическа власт върху имот въз основа на наемен договор, е направил подобрения с чиято стойност собственика би се обогатил неоснователно за негова сметка, като отношенията помежду им следва ли да се уредят по правилата на чл.59 ЗЗД. По тези въпроси се поддържа, че приетото в обжалвано решение е в противоречие с разрешението дадено в постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 329 от 9.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 381/2012 г., ІІІ г.о.; решение № 120 от 1.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 21/2009 г., ІІ т.о.; решение № 81 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3445/2008 г., ІV г.о. По въпроса: дължи ли наемодателят стойността на подобренията в наетия имот, когато извършването им е уговорено и следва ли разноските за подобренията да останат в тежест на наемателя без негово изрично съгласие за това се поддържа, че приетото от въззивния съд е в противоречие с разрешението дадено в решение № 411 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 115/2012 г., ІV го.; решение № 1250 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4644/2007 г., ІІІ г.о.
Ответната страна – Църковно настоятелство при храм „Света Б.”, [населено място], в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат К. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като те са неотносими към спора и въззивният съд не ги е обсъждал. Претендират разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да отхвърли решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът по чл.59 ЗЗД, Старозагорският окръжен съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Според съда отношенията между страните са договорни- приложима е разпоредбата на чл.11.5 от договора за наем от 20.03.2003 г. Липсва съгласие на собственика на имота за извършването на претендираните реконструкции и подобрения. Не са налице доказателства за влагането на закупените материали в процесния имот.
Настоящият съдебен състав намира, че след уточнение на поставените правни въпроси, следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: приложима ли е разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД във връзка с подобрения извършени в недвижим имот, предмет на прекратен договор за наем. Този въпрос е обуславящ за изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 480 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 571 от 4.12.2014 г. по гр.д.№ 1087/2014 г. на Старозагорския окръжен съд.
Указва на [фирма], [населено място], [улица] едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 480 лв.
След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: