РЕШЕНИЕ
N 670
София, 17.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 15 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1883/2008. год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 14.07.2006г. по гр. д. № 281/05 г. районен съд Д. е отхвърлил предявения от Д. л. гр. Д. срещу Ш. А. М. ревандикационен иск за 100 дка иглолистна гора в землището на гр. Д., в местностите “Н” и “Х”. Изводът за неоснователност на иска е обосновал с влезли в сила решения на ОСЗГ, с които са били възстановени на ответника заявените гори. Приел е, че тези решения като стабилни административни актове, го легитимират като собственик на горите, а държавата е загубила това право с възстановяването им на ответника.
С решение № 22 от 14.02.2008 г. по гр. д. № 498/2006 г. Смолянски окръжен съд е отменил първоинстанционното и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК е решил спора по същество като е уважил иска.
Недоволен от решението е останал ответникът по иска Ш. М. и в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК го обжалват с доводи за недопустимост на решението. Релевирани са и доводи за нарушение на материалния закон и незаконосъобразно упражняване на косвен съдебен контрол върху стабилен административен акт, какъвто е решението на ОСЗГ за възстановяване на правото на собственост върху заявените гори.
Ответникът по касация Д. л. “Д”, гр. Доспат” намира жалбата за неоснователна.
Ответниците председателят на Д. а. по горите, конституирана като страна на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за горите и М. на р. р. и благоустройство чрез областната администрация С. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в определения в закона срок, срещу подлежащо на касационна проверка въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК и намери същата за неоснователна.
За да уважи иска въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 648 от 10.05.2001 г. ОСЗГ гр. Д. е възстановила в полза на заявителя Ш. М. право на собственост върху гори в нови реални граници съставляващи имоти № 1* в м. “Н” и №№ 1* и 195007 в м. “Х”, всички в землището на гр. Д.. Решението е постановено въз основа на протоколно решение № До-8 от 30.08.2000 г. на областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ.
При извършен косвен съдебен контрол върху решението по чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ, с което е възстановено в полза на ответника право на собственост върху горите, предмет на иска, съдът е констатирал, че решението на ОСЗГ е постановено въз основа на решение на комисията по чл. 14, ал. 3 от закона, което е взето от незаконен състав. При постановяването му е участвал С. П. , който също е подписал решението, вместо назначеният със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа инж. Я. Приел е също, че не са били налице материалните предпоставки за постановяване на решение за възстановяване на гори, тъй като в развилото се административно производство заявителят не е установил горите да са включени в държавния горски фонд на основание законите, изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 1 на ЗВСГЗГФ. Въз основа на приета експертиза е установено, че процесните имоти винаги са били държавна собственост, с яйлашки произход, поради което за тях е неприложим ЗВСГЗГФ. Приел е също, че решението е постановено в нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ, който разпорежда, че правото на собственост на лицата по чл. 14, ал.1 ЗВСГЗГФ се възстановява в границите на частните гори и земи от горския фонд на съответното землище.
Неоснователен е доводът за недопустимост на първоинстанционното решение и на въззивното решение, тъй са постановени по въпроса за валидността на решенията на областната комисия С. и на ОСЗГ, по който вече има формирана сила на пресъдено нещо с постановеното решение на ВАС. Решението на ВАС е постановено в административно производство образувано по молба за отмяна на решението на ОСЗГ на основание чл. 32, ал. 1 ЗАП. С него е решен въпросът за допустимостта на производство за отмяна на административен акт. Съдът не се е произнесъл по предпоставките за издаването на акта по повод възстановяване право на собственост върху имотите, предмет на иска, поради което не е формирана сила на пресъдено нещо по вещноправните въпроси, предмет на настоящото производство.
Съобразно това неоснователен е доводът, че решението на ВАС е задължително за ищецът и го обвързва, тъй като той е участвал в производството, в което е постановено, както и че не може да иска проверка на неговата материална законосъобразност по реда на косвения съдебен контрол.
Неоснователен е и доводът, че в производството по ревандикационния иск ответникът не следва да установява принадлежността на правото на собственост върху заявените и възстановените земи на наследодателя му преди одържавяването им. За уважаването на иск по чл. 108 ЗС следва да са налице предвидените в закона предпоставки. Ответникът е противопоставил твърдение, че е носител на вещни права върху имотите, ревандикация на които се иска, поради което той следва да докаже, че е носител на тези права.
Позоваването на реституция по ЗВСГЗГФ с представянето на позитивно решение на ОСЗГ не изчерпва доказването на това право. Съгласно чл. 13а, ал. 1 ЗВСГЗГФ влязлото в сила решение на административния орган по реституция удостоверява правото на собственост и има сила на констативен нот. акт. Решението няма конститутивен ефект. С такъв то се ползва когато възстановяването се извършва в нови реални граници и то само по отношение на индивидуализиращите възстановените имотите белези. При оспорване на неговата материалноправна законосъобразност от правен субект, претендиращ самостоятелни права върху същия имот, позоваващият се на решението на ОСЗГ следва да докаже, че собствеността е била придобита от него или наследодателя му чрез установените в закона придобивни способи. Ищецът по ревандикационния иск не е участвал в административното производство по възстановяване на заявените гори, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението на ОСЗГ. В случай че това решение е незаконосъобразно той може да се защити само в гражданския процес, като оспори материалноправната законосъобразност на административния акт, от който ответникът черпи права. От своя страна ответника по иска по чл. 108 ЗС следва да се проведе пълно и главно доказване за принадлежността на правото на собственост върху същите земи на него или на неговия наследодател към момента на одържавяването им.
В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на съда, че не са били налице и другите предпоставки за възстановяване на заявените гори, а именно те да са били включени в държавния горски фонд на основания законите изчерпателно изброени в нормата на чл. 2, ал. 2 от същия закон.
С приетата техническа експертиза е установено, че имотите, предмет на спора, са били държавна собственост поради яйлашкия си произход и по разпореждане на законите за горите от 1925 г. и Закона за стопанисването и ползването на горите (1948-1958 г.).
Въз основа на така установените факти е направен извода, че решението на ОСЗГ не легитимира касатора като собственик на имота, тъй като е постановено при пълната липса на материалноправните предпоставки за това, а възстановените имоти и преди влизане в сила на законите, изброени в чл. 2, ал. 1 на ЗВСГЗГФ са били държавни и на това основание включени в държавния поземлен фонд.
При извършената проверка на въззивното решение не се установи да са налице релевираните касационни основания за отмяната му, поради което то следва да бъде оставено в сила.
При проверка на решението на въззивния съд в частта за разноските настоящият тричленен състав намери следното. Въззивния съд е осъдил касатора М. , като въззивник във второинстанционното производство, да заплати на ответника по касация направените от него разноски за производството в размер на 5000 лв. В мотивите на решението съдът е приел, че следващите се разноски за две инстанции са в размер на 500 лв. През въззивната инстанция е представен договор за правна помощ от 25.08.2006 г. за въззивното производство сключен от Д. л. гр. Д. с адв. И, от което се установява то да е платено. От представения договор от 07.11.2005 г., сключен между същите страни за правна защита и съдействие по първоинстанционното производство е уговорено възнаграждение в размер на 4300 лв., но няма записване възнаграждението да е платено. Съгласно чл. 64 ГПК отм. на присъждане подлежат само направените от страната разноски, поради което решението в тази част следва да бъде отменено.
С оглед изхода на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски в размер на 200 лв. за правна защита и съдействие на основание договор за правна помощ от 24.03.2008 г. сключен с адв. И.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 22 от 14.02.2008 г. по гр. д. № 498/2006 г. Смолянски окръжен съд в частта, с която Ш. А. М. от гр. Д. е осъден да заплати на Д. л. гр. Д. сумата 5000 (пет хиляди) лева разноски за двете инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 14.02.2008 г. по гр. д. № 498/2006 г. Смолянски окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Ш. А. М. от гр. Д. да заплати на Д. л. гр. Д. сумата 200 (двеста) лева разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.