О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 01.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.03 .2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2080/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 231 от 09. 02.2015 г., по т.д.№ 3941/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд № 2624 /03.07.2013 г., по т.д.№200/2012 г. за уважаване на предявения от ОБЩИНА Х., [населено място] срещу касатора, като трето лице – помагач в процеса, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 189 455.91 лв., дължима по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. за проект „Довеждащ колектор и частична улична канализация на [населено място]”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба, след като [община] заплати на [фирма] сумата 200 000 лева, представляваща незаплатена част за реално изпълнени СМР.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на всички предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 -т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.”Може ли да се приеме, че неизпълнението на задълженията за съставяне на акт обр.12 се санира чрез съставяне на акт, обр.19 ?”;2.„Може ли неизпълнение на задължението за отправяне на покана към ДФ за подписване на документи, издавани в строителството, да обоснове отказ от страна на последния да заплати уговорената финансова помощ?”; 3.” Следва ли съдът да установи за кои видове СМР какъв строителен акт се издава в хода на строителството и това обстоятелство от значение ли е за документалното приемане а изпълнения проект?”; 4.”Може ли да се приеме , че за ДФЗ-Агенция С. възниква задължение да плати договорената финансова помощ, в случаи, че се установи неизпълнение в количествено и качеството отношение на инвестицията, но „като цяло изпълнението на строежа съответства на одобрения инвестиционен проект?”;4.1. „В кои случаи предвиденото договорно задължение може да се определи като съществено”с оглед интереса на кредитора?”; 4.2. „Кои са критериите въз основа на които се преценява наличието на интерес у кредитора да приеме изпълнението, което се различава количествено и качествено от одобрения инвестиционен проект?” и 4.3. ” Въз основа на какви критерии се извършва преценка, че едно неизпълнение на договорно задължение се явява по- несъществено спрямо друго, така че въпреки него да се обуславя наличието на интерес у кредитора?”.
Като обусловили изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК касаторът е посочил и процесуалноправните въпроси:1.” Каква е доказателствената сила на контролните листа, съставяни от служители на ДФЗ, в кръга на възложените им правомощия да осъществяват проверка на документално и фактическо съответствие на изпълнената и одобрена инвестиция?” и 2. „Каква е доказателствената сила на актовете в строителството, съставени по реда на Наредба № 3 от 31.07.2013 г.?”
С приложените с касационната жалба решение № 1766 от 03. 09. 2013 г., по в.т.д.№ 2580/2012 г. на Софийски апелативен съд и решение № 228 от 25.03.2009 г., по гр.д.№ 2246/2008 г. на Софийски апелативен съд жалбоподателят е илюстрирал твръдяното противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения, че поставените от касатора въпроси, в същността си търсят друго разрешение на възникналия правен спор. Посочил е също, че цитираните в тази вр. съдебни актове на САпС са неотносими, доколкото възприетото в тях разрешение на възникнал правен спор, в полза на ДФЗ е въз основа на преценката на различни от разгледаните по настоящето дело факти и обстоятелства.
Ответникът по предявения главен иск, ответник и по касационната жалба – [община], не е заявил становище в прекратителния срок по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, конституирана като трето лице –помагач, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения срещу настоящия касатор обратен иск решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за доказано договорното неизпълнение на Фонда, съобразно сключения по реда на Наредба № 38 от 27.08.2003 г. на МЗГ, с [община], договор № 2325/ 24.10.2006 г., поради което е налице основание за ангажиране договорната му отговорност по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че по силата на процесния договор Общината се е задължила да извърши инвестицията „ Довеждащ колектор и частична улична канализация на [населено място]”, при определени от съконтрахентите условия и срокове, а Фондът – да предостави безплатна финансова помощ по програма С., окончателният размер на която е определим след представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. С договор за строителство № 00191 -2007-004/30.10.2007 г., сключен по реда на чл.43, ал.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки [община] е възложила изпълнението на процесния обект на ищцовото ТД – [фирма] . С протокол № 1/ 30.04.2008 г. за установяване на извършените СМР представителите на инвеститора и изпълнителя са определили стойността им на 668 632.40 лева. С констативен акт, обр.15 от 30.04.2008 г., в който изрично е отразено, че наличната строително документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство, строежът е приет от възложителя , като съответстващ на одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 ЗУТ. Поради неизвършено плащане на сумата 668 632.80 лв., по проформа фактура № 1/ 30. 04.2008 г., ищецът по основания иск, основан на чл.266, ал.1 ЗЗД, е издал фактура № 222 за плащане на сумата 425 090.39 лв., посочвайки като основание „ плащане на СМР по договор” за обект ” Довеждащ колектор и ЧУК [населено място]” и тази сума му е безспорно изплатена на 13.11.2009 г.. В отговор на заявка от 19.08.2009 г. и запитване на [община] до ДФЗ относно плащането на уговорената финансова помощ за процесната извършена инвестиция, последният е приел като допустими за финансиране изграждането на обекта разходите в размер на сумата 354 241.99 лв.. По отношение на остатъка от 199 542.01 лв. е отказал заплащане. Отказът е обоснован несъответствия на изпълнените строителни работи с тези, одобрени по проекта, които са били констатирани при извършена на 20.11.2008 г. проверка на обекта от служители на Фонда. Констатациите са обективирани в контролен лист СИМ4 –М07 и приложен работен лист 1 към него, които документи са подписани и от представител на Общината. Позовавайки се на различните правоотношения между страните, породени от различните сделки помежду им и различните права и задължения, които произтичат от последните въззивната инстанция е счела, че с приемане на изработеното от възложителя по договора за строителство без възражение по см. на чл.264, ал1 ЗЗД, което обуславя и пълното плащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя, само по себе си е непротивопоставимо на Фонда, оправомощен да извършва самостоятелни проверки за годността и съответствието на изпълненото с проекта.
В случая, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, в хода на процеса не е установена достоверността на направените от служителите на Фонда констатации, предвид заключението на в.л., сочещо на ”невярно отразени в таблицата несъответствия в строежа” от страна на същите, поради което създадената по този начин изопачена представа за действително извършените СМР не обуславя наличие на основание за освобождаване на ответника по обратния иск от отговорност за реално изпълнение на дължимото – изплащане на безвъзмездната финансова помощ на ищеца по обратния иск. Конкретният размер на същата Софийски апелативен съд е определил въз основа на изслушаната специализирана техническа експертиза за стойността на неизвършените строителни работи по проекта, по отношение на които е счел, че нямат характер на значителни отклонения по см. на ЗУТ, позовавайки се в тази вр. на констатацията на в.л. за неясния подход на Фонда при преценка на извършените на обекта СМР.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос: „Възниква ли задължение за ДФЗ –Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло изпълненият строеж съответства на същия?”, има обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Основателно по отношение на същия е и позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид възприетото различно, спрямо разрешението в обжалвания съдебен акт, становище в решение № 228/25.03.2009 г., по гр.д.№ 2246/2008 г. на Софийски апелативен съд /недопуснато до касация с определение № 23 от 21.01.2010 г., по т.д.№ 731/2009 г. на І т.о. на ВКС/. Според приетото, за да бъде уважена заявката за плащане на безвъзмездна финансово помощ по програмата С. е необходимо не само инвестицията да е изпълнена и обектът да се ползва по предназначение, но инвестицията да е извършена при стриктно спазване на заложените в бизнес – плана и одобрения инвестиционен проект, показатели.
Другият цитиран акт на Софийски апелативен съд е неотносим към правния въпрос, обусловил достъпа до касация, поради което не следва да бъде обсъждан в контекста на поддържания критерий за селекция.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 231 от 09. 02.2015 г., по т.д.№ 3941/2013 г., в частта му, предмет на касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], с вх.№ 4011/25.03.2015 г.
УКАЗВА касатора ДФ”Земеделие” в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 3789 лв./ три хиляди седемстотин осемдесет и девет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държаните такси, които се събират от съдилища по ГПК, като в рамките на същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение дадените му от съда указания в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: