3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
С., 19.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 53/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. Т. – от [населено място] срещу Решение от 18.Х.2010 г. по гр.д. № 3716/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 6.Х.2008 г. по гр.д. № 25386/ 2007 г. на СРС, 40 с., с което К. А. Т. – от [населено място] е осъдена да плати на ЗД [фирма] – [населено място] 5257.50 лв. – застрахователно обезщетение за нанесени при ПТП на 11.VІІІ.2003 г. вреди на МПС, платено на основание договор за застраховка ”автокаско” по полица № [ЕГН]/201035 от 10.VІІ.2003 г., на основание чл. 402 ал.1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, със законната лихва от 9.ХІ.2007 г., с оплакване за неправилност. В Мотивирано изложение жалбоподатeлката поддържа, че материално правният въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице и въпросът за приложението и за характера на §143 от ПЗР на ЗИДКЗ, вр. чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ, са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Сочи, че по тези въпроси, ВКС в посочените решения приема, че във всички случаи на встъпване в право, при които не е извършено плащане от деликвента към деня на обнародване на ЗИД КЗ (Д.в.бр.97/2007 г.), е приложима нормата на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ – неоснователен е искът на застрахователя и следва да се отхвърли, когато деликвентът има застраховка ”гражданска отговорност”. Прилага копия от решения на ВКС: Р.№119/7.Х.2009 г. по т.д.№40/ 2009 г., Р.№99/ 2.ХІ.2009 г. по т.д.№70/2009 г., Р.№133/9.ХІ.2009 г. по т.д.№ 44/2009 г. и Р.№47/11.V.2010 г. по т.д.№ 655/2009 г.
Ответниците по касационната жалба: ЗД [фирма] – [населено място] – ответник по делото и ЗК [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника, не излагат становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 19.ХІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, не е уважил възражението на ответницата, че няма вина за ПТП и възражението й, че в описите на Щетите, изготвени от ищеца и в представената калкулация, са включени много части, които не се съдържат в протокола за ПТП, за които няма данни да са резултат на произшествието. Съдът е приел за неоснователен доводът на ответницата, че следва да се приложи §143 от ПЗР на ЗИД КЗ, по съображения, че разпоредбата на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ, не се прилага при ПТП, настъпило на 11.VІІІ.2003 г. – по време действието на ТЗ и преди обнародване на ЗИД КЗ (Д.в. бр.97/ 23.ХІ.2007 г.), поради което право на застрахователя е да прецени срещу кого да предяви иска си – срещу деликвента или срещу неговия застраховател по риска ”гражданска отговорност”.
Разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси за случаите, в които се прилага чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ, вр. §143 от ПЗР на ЗИД КЗ (Д.в.бр.97/23.ХІ.2007 г.), определени в зависимост от датата на възникване на правото на регрес – при действието на чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ или по КЗ, вместо съдът да прецени приложението им в зависимост от това деликвентът платил ли към 23.ХІ.2007 г. обезщетението на встъпилия в правата на увреденото лице застраховател, са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът му. Въззивният съд е решил изложените въпроси в противоречие със създадената вече съдебна практика, която се включва в задължителната такава по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – решения, постановени от ВКС по чл. 290 ГПК: Решение № 236 от 7.Х.2009 г. по т.д.№ 40/ 2009 г., Решение № 133 от 9.ХІ.2009 г. по т.д.№ 44/ 2009 г., Решение № 99 от 2.ХІ.2009 г. по т.д. № 70/ 2009 г.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и след внасяне от жалбоподателката на следващата се държавна такса, касационната жалба ще се разгледа по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.Х.2010 г. по гр.д. № 3716/ 2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ ”в” с.
Указва на К. А. Т. – от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата 105.14 лв., съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: