Решение №671 от 25.9.2009 по гр. дело №2105/2105 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 671
 
София,25.06.2009година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и девета  година, в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛА ЦАЧЕВА
                  АЛБЕНА БОНЕВА
 
 
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 2105/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
 
Производството е за отмяна по чл.303 ал.1 и т.4 ГПК.
Л. Б. М. от с. О. община Ч. поискала да се отменят по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК влязлите в сила решения на Смолянския окръжен съд от 04.12.2007г по гр.д. № 475/2007г и оставеното от него в сила решение на Чепеларския районен съд от 27.07.2007г по гр.д. № 255/06г. С това решение районният съд отхвърлил исковете ,предявени от наследниците на К. К. К. ,починал на 16.02.1950г, една от които е неговата внучка-дъщеря на починалата му дъщеря Н. К. Б. ,молителката Л. Б. М.,срещу Общинската с. „З” гр. Ч. на правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правата им за възстановяване правата им на собственост върху 34 броя ниви, 4 бр. пасбища и „изоставени трайни насаждения,конкретизирани по плана на землището на село О. към настоящия момент- по масиви.
Молбата за отмяна е подадена на 07.04.2008г,а датата на последното решение на Смолянския окръжен съд е от 04.12.2007г-т.е. извън тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК. Но ако се приеме,че представеното решение по гр.д. № 477/2007г на Смолянския окръжен съд е ново писмено доказателство от съществено значение за делото-т.е. да е основание по чл.3003 ал.1 т.1 ГПК,тогава молбата е подадена в срок.
Като нови писмени доказателства от съществено значение по делото, молителката е представила протокол № 1 за създаване на ТКЗС в с. О.,околия Асеновградска окръг Пловдивски , издаден от Държавния актив Смолян на 04.04.2008г и служебна бележка от 25.02.2008г и съобразно издаването им,срокът по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е спазен- от деня , в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за отмяна на влязлото в сила решение на Смолянския окръжен съд,прие следното:
Производството по делото се е движело по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Според съдилищата в това производство ищците не били успяли да докажат,че към момента на образуването на ТКЗС – 1950г или към момента на масовата колективизация-1957-58г изброените от тях нива и пасбища ,са били собственост на техния наследодател К,починал на 16.02.1950г. Данните по делото са били че същите земеделски земи са били описани в емлячния регистър на село О. от 1940г.
Пред Върховния касационен съд страната- ищец- молител Л. Б. М. е представила служебна бележка на Кметството в село О. от която е видно,че в това населено място не е имало емлячен регистър от 1949г.-нещо което ищците са твърдяли, но не били успяли да докажат в производството пред Смолянския окръжен съд.
Върховният касационен съд констатира,че с представения протокол № 1 се установява,че на 15 септември 1950г е било образувано ТКЗС в с. О. и че като негов учредител е фигурирал и бащата на Л. Б. М., Б. И. Б. Той, обаче, не е наследник на К. К. Керкелов-вероятно той е негов зет,съпруг на починалата му дъщеря Н. К. Б. ,след като молителката-ищца се казва Л. Б. ,която фигурира като нейна наследница-дъщеря шеста по ред в удостоверението за смъртта и наследниците на К. К. К. В молбата за отмяна се твърди,че решението-приложеното- имало за предмет земеделските земи останали от наследодателка на молителката К. И. Б. ,но по делото няма никакви данни тази баба да е от семейството на К. К. К. Това означава че този документ няма никакво пряко отношение по делото.
Служебната бележка на Кметството в с. О. носеща дата 25.02.2008г има характер на свидетелско показание. Освен това страната-молител е можела да установи това обстоятелство-че в архивите на кметството се намирали емлячните регистри само от 1932 и 1938-40 година и това е направено с прилагането на служебна бележка от 06.08.2007г по гр.д. № 475/2007г на Смолянския окръжен съд.
Следователно,представените по делото писмени доказателства не са нито нови, нито от съществено значение за делото. Не са налице основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК и че молбата като неоснователна-че следва да се остави без уважение.
Както се посочи по-горе, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.4 ГПК- „между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи”-е след срока,по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК. Този срок се изчислява не от датата на решението,което се представя като ново доказателство по делото,а от датата на решението по настоящето дело. То е последното решение по смисъла на ГПК. Освен това,за да има противоречие следва да има пълно тъждество-обективно и субективно между делата, по които решенията са постановени и предметът на едното дело да се включва в предмета на другото дело. Противоречието между решенията по едното дело и мотивите по друго дело, какъвто е настоящия случай, не е основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
В заключение,молбата за отмяна е неоснователна и се оставя без уважение.
Върховният касационен съд и на основание гореизложеното,
 
 
Р Е Ш И :
 
 
 
ОСТАВЯ без уважение молбата на Л. Б. М. от с. О. община Ч. област за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Смолянския окръжен съд от 04.12.2007г по гр.д. № 475/2007г и на оставеното от него в сила решение на Чепеларския районен съд от 27.07.2007г по гр.д. № 255/2006г.
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top