Р Е Ш Е Н И Е
№ 672
София, 25.09. 2009година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 2152 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”б” ГПК /отм/.
З. и п. к. „Л” АД гр. С. е обжалвала решението на Апелативния съд в гр. П. от 04.01.2008г по гр.д. № 979/2007г с което е оставено в сила решението на Кърджалийския окръжен съд от 06.03.2007г в „обжалваната част”. А тази част е била следната:
С решението си от 06.03.2007г по гр.д. № 398/2006г Кърджалийският окръжен съд осъдил Ф. Ф. С. да заплати на Т. К. Ю. и на И. Х. Ю., двамата от с. Ж. община К. по 10 000 лева представляващи обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете им в размер на 80 лева. По това дело Застрахователната и п. к. „Л” АД гр. С. е участвала като трето лице-помагач на ответника Ф. Ф. С. и в това си качество обжалва въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
В касационната си жалба твърд,че решението на Апелативния съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение при следното:
Оплакванията са неоснователни.
В касационната жалба пространно са развити оплаквания за това, че решаващият съд не се съобразявал с исканията по т.н. „задочна” защита на третото лице-помагач. Негов представител не се е явявал нито при първоначалното разглеждане на спора пред Кърджалийския окръжен съд, нито пред Пловдивския апелативен съд. Кореспонденцията от София е била по факс и изпратена по пощата писмена защита. По направените искания за допускане на нови авто-техническа и съдебно медицинска експертизи въъззивният съд се е произнесъл с отделно определение-не ги е допуснал,като е приел,че механизмът на станалото автотранспортно произшествие е бил изяснен по н.о.х.д. № 49/2006г на Кърджалийския окръжен съд. По това дело е била приета и причината за смъртта на И. Т. Касим- в резултат на автомобилната катастрофа станала на 22.10.2002г в гр. К. при която водачът Ф. Ф. С. на лек автомобил марка Форд-Сиера” с д.к.н. К 24-54 АВ,собственост на Ф. Ф. С. ,нарушавайки правилата за движение по чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДП и чл.21 ал.1 ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на И. Т. Касим-т..е. всички елементи на непозволеното увреждане са били изяснени и установени с влязла в законна сила присъда-в случай със споразумение от 15.02.2006г. Законосъобразно –чл.222 ал.1 ГПК- както Кърджалийският окръжен,така и Пловдивския апелативен са,са приели че по въпросите дали е извършено деянието , неговата противоправност и виновността на дееца ,гражданският съд, разглеждащ последиците от непозволеното увреждане, не може да се произнася повторно- по тези въпроси е налице т.н. „ ре сю диката „-пресъдено нещо” и тази присъда или споразумение са задължителни за него.
Следователно,излишно е било назначаването и изслушването на техническа и медицинска експертизи. Съгласно чл.205 ал.1 ГПК /отм/ пред въъззивния съд са били допустими само нови доказателства. Върховният касационен съд в Т. Р. № 1/2000г-т.6 ал.2 е посочил че „Нови доказателства са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция. Те могат да бъдат за твърдяни, но недоказани от страната факти пред първоинстанционния съд, както и за нови обстоятелства. Нови доказателства ще бъдат и поисканите пред първата инстанция, но недопуснати от съда макар, че са били допустими и относими към изхода на делото, а така също допуснати, но несъбрани от него не по вина на поискалата ги страна.”
В конкретния случай, нито техническата експертиза, нито медицинската са били допусими, тъй като механизмът на станалото автопроизшествие и причините за смъртта на наследодателя на ищците са били установени и като елементи от фактическия състав на наказателно правната норма, не могат да се преразглеждат от гражданския съд.
Несъстоятелно е оплакването за допуснато процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт, за това че въззивният съд не „предоставил копия от протоколите на проведените съдебни заседания”. Такова задължение съдът няма-да изпраща служебно или по искане на някоя от страните по пощата препис от протокола на съдебното заседание.
Несъстоятелни са оплакванията и за завишени размери на присъдените обезщетения от родителите за претърпяните от смъртта на сина им , неимуществени вреди. Той е починал на 49 годишна възраст и те като възрастни хора са имали най-голяма нужда от него именно в този период от живота си-над 79г и над 70 години. Определените обезщетения от по 10 000 лева са съобразени с конкретния случай и с общо приетите критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Не отговаря на данните по делото твърдението,че без писмени доказателства Кърджалийският окръжен съд конституирал като трето лице-помагач застрахователя ЗК „Л”. На стр.24 по гр.д. № 398/2006г на Кърджалийския окръжен съд е приложен договор за сключване на застраховка „гражданска отговорност” именно със ЗК „Л” АД гр. С. и срокът на действие е бил до 24 часа на 29.11.2005г / застрахователното събитие е настъпило както се посочи по-горе на 22.10.2005г, а следващото наименование на Акционерното дружество „Л” вече е било „З. и п. к. „Л” със седалище гр. С.. удостоверението на СГС от 15.12.2006г/
Вярно е че е имало твърдения за съпричиняване от страна на починалия И. Т. К. ,но след като по делото не е имало никакви доказателства за това,правилно Пловдивският апелативен съд не е приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД.
В заключение, не са налице основанията за отменяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Като правилно постановен съдебен акт,то следва да остане в сила.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд от 04.01.2008г по гр.д. № 979/2007г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: