2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.672
гр. С., 29.10.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №706/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ОД.”ООД със седалище гр.Варна срещу решение №10 от 25.02.2010 г.на В. апелативен съд по в.т.д. №8/2010 г. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №395/28.10.2009 г. на ВОС постановено по гр.д.№543/09 по описа на съда, с което е уважен искът на К. А. М. ЕГН: xxxxxxxxxx срещу касатора за сумата от 29 337,45 лева, дължими на отпаднало основание-чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и В ЧАСТТА, с която е отменено първооинстанционното решение в отхвърлителната част и е уважен искът за присъждане на лихва за забава върху горната сума за периода 14.03.2007 г.-14.05.2009 г. в размер на 9 227,78 лева. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено решение №395/28.10.2009 г. на ВОС постановено по гр.д.№543/09 по описа на съда, с което е уважен искът на К. А. М. ЕГН: xxxxxxxxxx срещу касатора за сумата от 29 337,45 лева, дължими на отпаднало основание-чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и В ЧАСТТА, с която е отменено първооинстанционното решение в отхвърлителната част и е уважен искът за присъждане на лихва за забава върху горната сума за периода 14.03.2007 г.-14.05.2009 г. в размер на 9 227,78 лева,въззивният съд се е позовал на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 14.03.2007г.. Касаторът –ответник по иска виновно не е изпълнил поетите с договора задължения в качеството му на продавач по предварителния договор да построи и предаде на ищцата с акт 15 в срок до 30.09.2008 г. уговорения недвижим имот, което дава право на ищцата в качеството и на изправна страна заплатила при сключването на договора сумата от 15 000 евро, да развали чрез едностранно волеизявление предварителния договор и да иска връщане на горната сума на основание неоснователно обогатяване в хипотезата на отпаднало основание-чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД. Решаващият съд е приел, че договорът е развален едностранно от ищцата със самата искова молба, но въпреки това е присъдил лихва-обезщетение за забава върху горната сума за периода, предхождащ завеждането на исковата молба в съда. Позовал се е на това, че след като страните сами са уговорили в договора/ т.9 ал.2 /, че купувачът има право при разваляне да получи всичко дадено по договора със законната лихва и съгласно общото правило на чл.88 ал.1 от ЗЗД относно обратното действие на развалянето на договора, то претенцията за лихва-обезщетение за забава за периода от авансовото плащане от ищцата на сумата от 15 000 евро до предяваването на исковата молба, с която се разваля договора, се явява основателна.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, разполага ли с правото да развали двустранен договор , поради виновно неизпълнение на насрещната страна, страната по договора , която сама е неизправна и въпросите за изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед дължимостта на лихва за забава. Твърди, че в обжалваното решение тези въпроси са решени в противоречие с посочената от него казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно, при положение, че решаващият съд, за да счете за основателен иска за връщане на даденото на отпаднало основание, приема и обосновава изрично в мотивите на обжалваното решение изправността на ищцата като страна по договора, то първият от така формулираните въпроси се явява несъотносим, доколкото съдът не е формирал правните си изводи за изхода по конкретния спор въз основа отговора на този въпрос, тъй като е приел за доказано, че ищцата е изпълнила своите задължения по предварителния договор и втози смисъл е изправна страна по него.
По отношение на въпросите за изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед дължимостта на лихва за забава, то по отношение на тях е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на тях. От съдържанието на приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК три броя съдебни решения на ВКС: Р. № 1442/04.11.2003 по гр.д. №336/2003 , Р № 1528 / 31.07.2003 по гр.д. № 1285/2002 и Р №417 /20.03.2000 г. по гр.д. № 1488/99 г. представляващи незъдължителна казуална практика от категорията на чл.280 ал.1, т.2 се вижда, че е налице противоречие в отговорите на тези въпроси, които се дават в решението, чието допускане до касация се иска и посочената съдебна практика.
По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №10 от 25.02.2010 г.на В. апелативен съд по в.т.д. №8/2010 г..
УКАЗВА на касатора „ОД.”ООД със седалище гр.Варна да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 774,22 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.