Р Е Ш Е Н И Е
№ 673
София,25.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1837 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 542 на Благоевградски окръжен съд от 16.10.2006 година по гр.д. № 450/2006 година е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от “В” ООД, гр. Д. против Агенция “М”, гр. С. за присъждане на обезщетение в размер на 4147 евро.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от “В” ООД, гр. Д. с оплаквания за постановяването му при необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл.49 ЗЗД и при проведено пълно доказване на факта на настъпване на щетите в резултат на неправомерни действия на служители на ответника е формирал необосновани изводи за неоснователност на предявената претенция.
Ответникът по касационната жалба Агенция “М”, гр. С. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за установено следното:
В решението на Благоевградски окръжен съд е прието за установено, че на 19.11.2002 г. на М. Кулата е пристигнал за влизане в България товарен автомобил с рег. № С* превозващ стока – портокали, мандарини и киви, собственост на ищеца “В” ООД, гр. Д.. При извършената проверка, митническият служител е приел, че стойността на стоката в декларациите пред гръцката и българската митница е различна, поради което е съставил акт за митническо нарушение, без да зачете стойността на стоката по фактура за закупуването и, отговаряща на тази, декларирана пред българската митница. Въз основа на акта е било издадено наказателно постановление, с което на нарушителя – превозвач на стоката е наложено административно наказание, а превозваната стока, собственост на ищеца отнета в полза на държавата. Наказателното постановление е било отменено с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 53/2003 г. на районен съд гр. П.. Междувременно, в хода на административното и съдебно производство, митническите органи са предприели действия по продажба на конфискуваната стока на търг и поради неявяване на купувач стоката е била унищожена с протокол № 2 от 04.12.2002 година.
При така установените факти, Благоевградски окръжен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Приел е, че от страна на митническия служител, спрямо когото отговорността на ответната Агенция е гаранционно обезпечителна, не са извършени виновно противоправни действия; че съставеният акт е за безсъмнено констатирано нарушение при деклариране стойността на внасяната в страната стока, което е послужило като законно основание за издаване на наказателно постановление за отнемане на стоката в полза на държавата. Приел е, че последвалите действия по унищожаване на стоката са законосъобразни – съобразени с чл. 884, ал.2 ППЗМ, а решението, с което е отменено наказателното постановление не е задължително за гражданския съд, в чиято компетентност е преценката извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приел е, че митническият служител, извършил проверка на стоката и съставил акта за констатирано нарушение не е нарушил задълженията си по реда и начина на извършване на възложената му работа, поради което възложителя на работата не носи отговорност за настъпилите за ищеца вреди.
Решението е неправилно.
В нарушение на материалния закон, съдът е определил правна квалификация на спорното право по чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, отговарят държавата и общините. Съгласно т. 3 от ТР № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС, държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 4 ЗОДВПГ, а отговорността и е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, като елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ (т. 5 от ТР № 3/2004 г.), исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 ЗОДВПГ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди, като пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като съгласно чл.10, ал.1 от Закона, делата се разглеждат при задължителното участие на прокурор.
В исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело № 36/2006 г. ищецът “В” ООД, гр. Д. е въвел твърдения, че в резултат на неправомерни действия на служители на Агенция “М” е била унищожена стока, негова собственост на стойност 4147 евро; че отнемането на стоката, съответно последвалото и унищожаване е било извършено в изпълнение на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Искът за щети в размер на стойността на незаконно отнетата стока е предявен срещу Агенция “М”, която е държавно учреждение – съгласно чл. 7 от Закона за митниците, митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция „Митници“ към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Така въведените твърдения определят правна квалификация на иска чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, който предвижда съдопроизводствен ред в отклонение от общите правила и обективна отговорност на държавата за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи, а съгласно чл. 8 ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред.
Определяйки неправилна правна квалификация на спорното право, съдът е разгледал иска в нарушение на установения съдопроизводствен ред, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд при спазване на установените в ЗОДОВ съдопроизводствени правила. Исковата молба е постъпила на 19.01.2006 г., т.е. преди изменението на чл. 1 ЗОДОВ с ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г. с оглед на което компетентен да се произнесе по спорното правоотношение е Благоевградски окръжен съд.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 542 на Благоевградски окръжен съд от 16.10.2006 година по гр.д. № 450/2006 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: