3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673
С., 30.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1818/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. против въззивно решение № 107 от 11.10.2010 г. по гр. дело № 265/2010 год. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 214 от 13.05.2010 год. по гр. дело № 164/2010 год. на Разградски районен съд и вместо това са отхвърлени исковете на жалбоподателя за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му извършено със заповед № 2020/10.11.2009 год., издадена от В. М. в качеството му на пълномощник на [фирма], за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „аранжор-техник” на филиал 604, [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер на 1194,21 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.02. -05.05.2010 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – допустимо ли е работодателят да делегира правомощия на лица извън кръга представляващи дружеството да прекратяват трудови правоотношения, извън случаите на дисциплинарните наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, за който поддържа, че с обжалваното решение е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС – решение № 1218/03.05.2010 год. по гр. дело № 1138/2009 год. на ВКС по приложението на чл. 192, ал. 1 КТ, чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 235 ТЗ, постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело № 562/2000 год. на ВКС по приложението на чл. 192, ал. 1 КТ, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставен е и правния въпроса – има ли задължение работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ при прекратяване на трудовия договор, поради съкращаване на щата, с оглед единното щатно разписание на длъжностите в търговското дружество за съответната длъжност, когато работещите на тези работни места са в различни търговски обекти в хипотезата за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанията за допускане на касационно обжалвано, като поддържа, че представената съдебна практика е неприложима към настоящия спор, а поставения втори правен въпрос не е конкретизиран към процесният случай и за него не се сочи основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което след отмяна на първоинстанционното решение са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос – допустимо ли е работодателят да делегира правомощия на лица извън кръга представляващи дружеството да прекратяват трудови правоотношения, извън случаите на дисциплинарните наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представената съдебна практика.
С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение е прекратено от пълномощник на лицето упражняващо работодателската власт, по силата на пълномощно, в което конкретно е посочено, че упълномощеното лице има правото да прекратява индивидуални трудови договори, затова подписвайки заповедта за уволнение, упълномощеното лице е действало в рамките на предоставените пълномощия и в изпълнение на заповед на работодателя за съкращаване длъжността „аранжор – техник” във филиала му в [населено място]. Относно нормата на чл. 192, ал. 1 КТ, която изрично предвижда възможност дисциплинарната власт да се упражни от лице овластено от работодателя е прието, по аргумент на по-силното основание, че института на упълномощаването, като общ институт на гражданското право, може да се приложи по отношение прекратяване на трудовото правоотношение и при други основания (извън дисциплинарната отговорност).
С представената съдебна практика е прието, че Кодексът на труда не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи да упражняват правата и задълженията му по трудов договор, с изключение на дисциплинарната власт, която може да се упражни по силата на предоставено изрично упълномощаване, в определени от работодателя граница – чл. 192, ал. 1 КТ.
Противоречивото разрешаване на поставения правен въпрос обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос за задължението на работодателя да извърши подбор между лицата заемащи посочената длъжност в различни търговски обекти на дружеството, без да е конкретизирано дали се касае до търговските обекти в страната или тези на територията на общината, касационно обжалване не следва да се допусне. Ж. не се позовава на противоречива съдебна практика, а хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочена формално, без да е обоснована значимостта на въпроса за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 11.10.2010 год. по гр. дело № 265/2010 год. на Разградски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ