1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 30.09.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3022 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение № 2343 от 12.06.2013г. по въззивно т.д.№ 1007/2013г. на Варненския ОС, в частта за връщане на жалбата на дружеството, насочена срещу Решението на Варненския РС с което е прието за установено по иска с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.420 ГПК, че [фирма] дължи на ищеца [фирма], София сумата 528лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство.
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд, с което се е произнесъл по установителния иск за дължимост на сторените в заповедното производство разноски следва да бъде квалифицирана като частна жалба по чл.413 ГПК. Мотивирано е, че разноските в заповедното производство могат да бъдат предмет само на частна жалба по реда на чл.413 ГПК, която в случая е просрочена като подадена след изтичането на преклузивния срок и е постановено връщането й.
С подадената пред ВКС частна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Поддържа се, че при предявен иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение кредиторът следва да установи съществуването както на самото вземане, така и на това за разноските, които са му присъдени в заповедното производство. И тъй като дружеството-длъжник е подало възражение по чл.414 ГПК и срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, предмет на произнасяне от първоинстанционния съд е и тази сума, включена в издадената заповед за изпълнение, поради което следва да бъде разгледана по същество въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта за разноските за заповедното производство.
От насрещната страна отговор на частната жалба отговор не е депозиран в срока по чл. 276 ГПК.
С определение № 599 от 25.09.2013г. производството по делото е спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС с ТР № 4/2013г., а след приемането му-възобновено.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ГПК и е основателна.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че длъжникът в заповедното производство следва да осъществи защитата си срещу възложените му със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство по реда на чл.413 ГПК, в хипотеза като настоящата- когато е оспорил вземанията, предмет на заповедта /вкл. и разноските/ чрез възражение по реда на чл.414 ГПК в резултат на което е предявен иск за установяване съществуването на вземането, предмет на заявлението. Длъжникът следва да обжалва заповедта по реда на чл.413,ал.1 ГПК, ако оспорва само присъдените със заповедта за изпълнение суми за разноски, защото в този случай не е налице възражение по чл.414,ал.1 ГПК-т.10в на ТР№ 4/2013 на ОСГТК, но и в този случай частната жалба не се администрира до изтичане на срока за възражение /т.12 от ТР/. Когато вземането по заявлението е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК и е образувано исково производство по реда на чл.415,ал.1, респ. чл.422 ГПК, с решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането съобразно изхода на спора, като разглежда и възраженията за неправилното им изчисляване от заповедния съд – т.12 от Тълкувателното решение. Правилото, изведено в т.10в на ТР, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415,ал.1 ГПК, респ.422 ГПК, а са законна последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение като се произнесе /с осъдителен диспозитив, съгласно ТР/ по дължимостта им. Като е върнал като недопустима подадената жалба вх.№ 11324/07.05.2013г. на [фирма] срещу решението на първоинстанционния съд в частта за разноските за заповедното производство, квалифицирайки я като частна жалба по реда на чл.413,ал.1 ГПК, Окръжен съд Варна е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на този съд.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 2343 от 12.06.2013г. по въззивно т.д.№ 1007/2013г. на Варненския ОС за връщане на жалба вх.№ 1132/07.05.2013г. на [фирма], [населено място], насочена срещу Решението на Варненския РС по гр.д.№14618/2012г. в частта за разноските за заповедното производство /сумата 528лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство/.
Връща делото на Варненския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.