3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 12.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6239 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Предявен е иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищцата е наследник на Я. Г. Я. /К./, б.ж. на [населено място], починал през 1975г. Ответниците са наследници на общия наследодател Г. Я. К., баща на прекия наследодател на ищцата Я. Г. Я.. Спорът е породен от обстоятелството, че на ответниците, в качеството им на наследници на Г. Я. К., е възстановена по реда на ЗСПЗЗ бивша земеделска земя, представляваща имот пл.№460 по П. на местността „В.-север”, [населено място], като собствеността е доказана с нотариален акт №135/1952г. на името на общия наследодател Г. К.. Същевременно за този имот е имало заявление за възстановяване на името на наследодателя на ищцата – Я. Г. Я., който е закупил имота от своя баща с нотариален акт №7/1953г. По това заявление е възстановена собственост върху друг имот, намиращ се в горски фонд. Въпреки разликата в площта на имотите по двата нотариални акта /4,627 дка по нотариалния акт от 1952г. и 3 дка по нотариалния акт от 1953г./, в действителност се касае за един и същ имот, тъй като съседите са еднакви, а и вещите лица са установили тази идентичност. Независимо от това, ОСЗ В. е възстановила на двете групи наследници два различни имота. Възстановяването е в стари реални граници.
При тези данни с решение №5827/16.12.13г. по гр.д.№1049/12г. на Варненския районен съд е прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим. Ищцата има правен интерес от предявяването му, тъй като е подала заявление за възстановяване на собствеността на своя баща. Искът е и основателен, тъй като имотът, който е бил собственост на нейния баща Я. Г. към момента на образуване на ТКЗС, е възстановен на наследниците на общия наследодател Г. Я.. Затова с постановеното решение искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е уважен.
С решение №481/27.03.14г. по в.гр.д.№396/14г. на Варненския окръжен съд е обезсилено първоинстанционното решение и производството по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е прекратено. Съдът се е позовал на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, според което правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1 – 3 ЗСПЗЗ или при възможност да бъде образувано, както и при окончателно решение за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците по реда на чл.10б, ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск е процесуално недопустимо. Съдът се е позовал и на практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №198/22.06.12г. по гр.д.№116/12г. на ІІ ГО, според което преценката дали е налице окончателен отказ се извършва с оглед данните по всяко конкретно дело. На базата на тези разрешения въззивният съд е приел, че в случая изобщо не е постановяван отказ за възстановяване на собствеността, напротив, и за двете групи наследници има възстановени различни имоти. За ищцата липсва правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като искането и за възстановяване на собствеността на нейния наследодател е удовлетворено. Тя е могла да обжалва по административен ред отказа на ОСЗ В. да коригира първоначалното решение, с което собствеността на наследодателя и е възстановена в горски фонд, но не го е направила. Успешното провеждане на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ би довело до повторно възстановяване на собствеността в полза на ищцата върху друг имот, въз основа на същия нотариален акт №7/1953г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. Тя счита, че има правен интерес от предявения иск, тъй като е подала заявление за възстановяване на собствеността на своя баща, но имотът, на който той е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС, е възстановен на общия наследодател Г. Я..
В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за правния интерес от иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивното решение противоречи на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, както и на решение №91/05.04.11г. по гр.д.№778/10г. на ВКС, ІІ ГО и решение №161/29.06.2012г. по гр.д.№895/11г. на ІV ГО. Към касационната жалба е приложено и решение №101/26.07.2013г. по гр.д.№391/12г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството Д. М. Г., Г. Ш. Н., Е. Д. П., Л. Й. М., Д. Г. Г. /конституиран на мястото на починалата ответница З. М. Г./, М. Й. М., К. Й. Д., Ж. Д. Н., Ш. Н. Ш. и Д. Н. Ш. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, следното.
Поставеният въпрос за правния интерес от иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е включен в предмета на делото и е определящ за неговия изход. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №481/27.03.14г. по в.гр.д.№396/14г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представи в същия срок по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: