О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
ГР. София, 02.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1134/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ОУ „Хр. Б.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали /ОС/ по гр.д. №192/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. А. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с което е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „директор” на училището, извършено със заповед от 21.03.16 г. на началника на Р.- К..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: Следва ли в мотивите на съдебното решение на въззивния съд да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Следва ли да се приеме като тежко по см. на чл.189 КТ дисциплинарното нарушение, когато в писмените обяснения по чл.193, ал.1 КТ, нарушителят отрича да го е извършил, не го признава и не изразява разкаяние, а освен това малко по-рано му е наложено и друго наказание, / нарушението за/ което също отрича да е извършил и не изразява разкаяние? При определяне на тежестта на нарушението следва ли работодателят и съдът да съобразят отговорността на заеманата от ищеца длъжност „директор”и нейната специфика с оглед значението на личния пример за останалите служители? Обстоятелството, че ищецът е поискал обяснения от подчинените си за извършените от тях нарушения освобождава ли го от отговорност за собствените му нарушения или съответно намалява ли същата? Ако се приеме, че прекратяването на тр. правоотношение е незаконно, работодателят, който го е прекратил при постъпване на служителя на нова работа, която също е прекратена в шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ, дължи ли обезщетение за целия шестмесечен срок или само за срока до постъпване на работника на новата работа?
Касаторът намира, че по поставените въпроси въззивното решение противоречи на изброените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК.
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не се установява: въззивният съд е изложил подробни мотиви по съществото на пренесения изцяло пред втората инстация спор. Допълнил е мотивите на първоинстанционния съд за основателност на исковете с оглед твърденията и доводите в исковата молба и във въззивните жалби на страните. Приел е, че нарушенията в уволнителната заповед не са установени по категоричен начин от работодателя, чиято е доказателствената тежест за установяване законността на уволнението, а част от тях – в последните две от общо шестте точки, не са и така тежки, че да обосноват налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Така въззивното решение не противоречи, а съответства на цитираната и приложена практика на ВКС във връзка с първия процесуален въпрос на касатора.
Не противоречат на практиката на ВКС и изводите на въззивния съд по материалноправните въпроси: Въззивният съд е уважил иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ с основен мотив за неустановеност на вменените със заповедта за уволнение на ищеца нарушения, като се е позовал евентуално и на неголямата тежест на последните две от тях. При тези решаващи изводи на ОС, първите два материалноправни въпроса отнасящи се до преценката за тежест на нарушенията по чл.189, ал.1 КТ не са от решаващо значение за спора. Третият материалноправен въпрос е свързан с изводите на въззивния съд, че за две от нарушенията, описани в заповедта – по точки едно и две, директорът не може да носи отговорност, тъй като не е бил на работа при извършване на проверката по т.1, а отсъствието на учениците по т.2 е следвало да се отбележи от възпитателя, ръководещ пета сборна група и затова нарушението на това изискване не може да се вмени в отговорност направо на директора. Твърденията в този въпрос за поискани от директора обяснения от подчинените му са по-скоро в интерес на ищеца, доколкото сочат на упражнени от него контролни правомощия, противно на констатацията в заповедта за неефективност и формалност на контрола.
Последният от въпросите не може да бъде разгледан от касационната инстанция, защото в отговора на исковата молба не са изложени съдържащите се във въпроса твърдения и доводи; съответно пред съда – инстанция по същество не са събрани доказателства, че за част от шестмесечния период по чл.225, ал.1 КТ ищецът е започнал друга работа по тр. правоотношение с конкретно назован работодател, което също е прекратено в този период.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №192/16 г. от 7.12.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: