О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 02.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2250/15 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. И. Г. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 727/ 09.04.2015 г., по в.т.д.№ 4484/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 20.06.2014 г., по гр.д.№ 7184/2013 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск по чл.288, ал.1 т.2, б.”а” КЗ /отм./ , във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 27.11.2008 г. пътно- транспортно произшествие.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Основното несъгласие на касатора е с размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че същото е необосновано занижено и в този си размер не отговаря на критерия за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с доказаните по делото увреждания и с претърпените в резултат на тях болки и страдания, както и с икономическата конюнктура в страната, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие към релевантния за спора момент.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението му е, че „ в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с понятията ”неимуществените вреди” и „справедливост” в отклонение от задължителната практика на ВКС за размера на присъжданите обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило ПТП”.
Ответникът по касационната жалба в Гаранционен фонд [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, по съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и допусната от касатора тъждественост между въведените основания за касиране на обжалвания съдебн акт, с тези относими към селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК. Алтернативното оспорва основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение на СГС въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е счел за доказани елементите от фактическия състав на чл.288, ал.1 т.2, б.”а” КЗ /отм./ – настъпило пътно – транспорто произшествие на 27.11.2008 г. около 15.30 ч. в [населено място], – Кремиковско шосе, между л.а.”Пежо 605”, с ДК [рег.номер на МПС] , с водач ищцата и товарен автомобил “К. 5320”, с рег.№ С 95505 КР, управляван от третото лице- помагач в процеса – К. П., виновно предизвикал същото, съгласно влязлото в сила решение по н.а.х.д.№ 3678/ 2010 г. на СРС за наложено му наказание по чл.78а НК, претърпяни в резултат на този пътен инцидент от водача на л.а – Г. травматични увреждания, изразяващи се в счупване на двете бедрени кости, счупване на шиловидния израстък на лява лъчева кост и субкапително счупване на V-метакарпална кост в дясно, както липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач към релевантния за спора момент.
Позовавайки се на вида и характера на понесените от пострадалата болки и страдания, продължителността на проведеното болнично лечение, възстановителния период и прогнозите за бъдещото и възстановяване, които са безспорно установени в процеса от приложените писмени доказателства и изслушаната комплексна съдебно – медицинска и авто-техническа експертиза, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че сумата 50 000 лв.,/ при определена от СГС 70 000 лв. и предприето обжалване единствено от ищцата/ се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинените и неимуществени вреди. При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за обезвреда въззивният съд е взел предвид и размера на присъжданите обезщетение за неимуществени вреди към момента на непозволеното увреждане -2008 година. В противовес на приетото от СГС съпричиняване на вредата с 30% принос на увредената решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно възражението на ответника, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съображенията са, че доколкото по делото отсъстват категорични данни, Г. да е пътувала без предпазен колан и според изслушаната експертиза получените от същата травматични увреждания могат да се дължат в еднаква степен както на липса на обезопасителен колан на пътуващия, така и на сериозно навлизане на външни предмети, или части от автомобила в пространството за пасажери в л.а., твърдяното от ответника нарушение на ЗДвП и от страна на пострадалата е само предположение, останало недоказано в процеса, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК, доказателствена тежест. Поради изложеното и като е взел предвид безспорно изплатената от Гаранционен фонд на ищцата сума от 50 000 лв. – обезщетение за причинените и неимуществени вреди Софийски апелативен съд е възприел за основано на закона решението на СГС за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че макар и непрецизно формулиран поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с начина на определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пред Гаранционния фонд иск по чл.288, ал.1, т. 2 КЗ / отм./е релевантен за спора и обусловил правните изводи в обжалвания съдебен акт, обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Основателно е и позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав не е съобразил в пълнота критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/68 г., с оглед конкретните данни по делото за възрастта на ищцата, продължителността на възстановителния период, с оглед вида на претърпяните телесни увреждания и особено тяхното остатъчно проявление и до настоящия момент, изразяващо се в затруднена походка и настъпило скъсяване на единия крак със 7-10 см., което е не възстановимо
На осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от внасяне на д. т., поради което делото следва да бъде докладвано за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 727/ 09.04.2015 г., по в.т.д.№ 4484/2014 г..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: