4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 872 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Б. И. и Н. Б. И., двамата от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 393 от 08.03.2011 год., по в.гр.д.№ 869/2010 год., в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд № 992/09.03.2011 год., по гр.д.№ 3075/ 2007 год. за отхвърляне на предявените от настоящите касатори, като ищци, преки искове по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ срещу ЗК [фирма],като главен ответник, за присъждане на обезщетения от по 60 000 лева за всеки един от тях за причинени неимуществените вреди от смъртта на сина им Б. И. И., настъпила в резултат пътно- транспортно произшествие от 30.12.2005 год., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното им изплащане както и с която е осъден Гаранционен фонд, [населено място] да заплати на всеки един от ищците, на осн. чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ/ отм./ , обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им Б. И. И., настъпила от пътно- транспортно произшествие на 30.12.2005 год. в размер от по 40 000 лева,заедно със законните лихви от датата на деликта до окончателното им изплащане и е прекратено производството по делото досежно същите тези искове, поради недопустимостта им..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество на въведените с въззивната жалба оплаквания.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, по поставения от касаторите значим за изхода на спора въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция, съобразно постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до допустимостта на предявения срещу застрахователя главен пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, при уважен в наказателния процес срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД за същите и издаден изпълнителен лист и на заявения при условията на евентуалност иск по чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ/ отм./ срещу Гаранционния фонд.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] , в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразило по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на липса на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК по отношение правния интерес на ищците от предявените преки искови претенции в разглежданата хипотеза на удовлетворяването им от делинквента.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК с отговора си на касационната жалба е възразило по допускане на касационното обжалване и третото- лице- помагач в процеса.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Решаващият мотив на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, в частта му, предмет на подадената касационна жалба е обоснован с погасяване правото на пряк иск на всеки един от ищците срещу застрахователя на делинквента по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ и на иск по чл.88, ал.1,б.”б” ЗЗ/ отм./, заявен, като евентуален срещу Гаранционния фонд с уважаване на исковите им претенции срещу прекия причинител на вредата, основани на чл.45 ЗЗД и предявени в наказателния процес.
Счетено е, че правото да се предяви иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредата или срещу Гаранционния фонд съществува само, доколкото не е реализирано деликтното право на пострадалия, поради което с удовлетворяване на претенциите на ищците по заявените деликтни искове за обезщетяване на същите неимуществени вреди от делинквента е изчерпана защитата на признатото им субективно право на пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно на иск по чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ/ отм./.
Следователно от решаващите мотиви в съобразителната част на обжалваното решение се налага правен извод, че поставеният от касаторите въпрос на процесуалното право е релевантен за крайния изход на делото, по начина указан в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и главната обща предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Обстоятелството, че в периода, след подаване касационната жалба от ищците по същия правен въпрос, формулиран от последните, е постановено ТР на ОСТК на ВКС № 2/2010 год. от 06.06.2012 год. , в което е възприето различно от разрешението на Софийски апелативен съд и то е задължително за съдилищата в страната, съгласно т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, обуславя наличие и на допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, която следва да бъде преквалифицирана по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
На осн. чл.83, т.4 ГПК ищците са освободени от внасяне на д.т., поради което не следва да им бъде указвано внасянето на такава, съгласно чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която в случая е неприложима.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 393 от 08.03.2011 год., постановено по в.гр.д.№ 869/2010 год., в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд № 992/09.03.2011 год., по гр.д.№ 3075/ 2007 год. и е прекратено производството по делото по предявените, при условията на евентуалност, пасивно съединени искове срещу ЗК [фирма], гр.София и срещу Гаранционен фонд, [населено място], по касационната жалба на И. Б. И. и Н. Б. И., двамата от [населено място] с вх.№ 3283/26.04.2011 год..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото по компетентност на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: