О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 675
София, 19. 07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1586/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Р. с. на Т. – Р. срещу решение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 44/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 01.12.2008 г. по гр. д. № 5876/07 г. на Русенски районен съд. С това решение е отхвърлен предявения от касатора срещу Трудово производствена кооперация “С” гр. Р. иск за установяване, че касаторът е собственик на недвижим имот ? ид. ч. от дворно място с площ от 437 кв. м., съставляващо УПИ *, а по новия план п. 575 в кв. 94 по плана на гр. Р. ведно с построената в него двуетажна масивна сграда, застроена на площ от 115 кв. м. С решението е отхвърлен и предявения от касатора срещу Е. “Свети Н. – Г. М. , гр. Р. ревандикационен иск за целия първи етаж от сградата, построена в имот № 5* кв. 94 по плана на гр. Р.. Развити са доводи за необоснованост на изводите и неправилно прилагане на материалния закон – касационни основание по чл. 281 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация Т. “С” гр. Р. намира касационната жалба за неоснователна.
Ответникът Е. “Свети Н. – Г. М. , гр. Р. не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че 15/20 ид. ч. от дворното място, съставлявало п-л Х-10 в кв. 111 по плана на гр. Р. и построената в него сграда, представляваща магазин-дюкяни и винарска изба под дюкяна са били одържавени от Н. В. на основание ЗОЕГПНС. През 1953 г. е било отстъпено право за надстрояване на втория етаж в полза на Районния с. на Т. – Р. За извършване на застрояването от РС на Т. Р. е дадено разрешение от министерство на комуналното стопанство от 19.05.1953 г.
През 1961 г. ИК на ГНС Р. на 15.06.1961 г. е взело решение да продаде на ОС на Т. Р. държавния имот п-л Х-10 в кв. 111. Решението е било одобрено с решение на ОНС от 20.07.1961 г. Въз основа на тези решения е бил сключен договор на 07. 09.1961 г. между председателя на ИК на ГНС и председателя на ОС на Т. гр. Р. за продажба на ? ид. ч. от дворното място и построената в него масивна сграда с три дюкянски помещения и винарска изба.
В изпълнение на ПМС № 16 от 03.07.1970 г. за усъвършенстване ръководството на местната промишленост и трудово-производителните кооперации и на РМС № 394 от 15.08.1970 г. ОС на Т. е предало този имот на Стопанска дирекция “М”.
През 1979 г. имотът със сградата е била предадена на първия ответник – ТПК”С” гр. Р., която през 1996 г. се снабдява с нотариален акт за собственост на имота съставен по реда на обстоятелствената проверка при направено позоваване на осъществявано давностно владение.
На 10.05.2007 г. ТПК”С”, гр. Р. продало дворното място и двуетажната сграда на втория ответник Е. “С”, гр. Р., за което е съставен н. а. № 1* т. ХVІІІ, н. д. № 4520/07 г.
За да отхвърли установителния иск за собственост предявен от касатора срещу Т. “С”, гр. Р. въззивният съд е приел, че касаторът не е доказал да е възстановен кооперативен с. по смисъла на §1 от ДР на ЗК от 1999 г. и § 26 ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗК от 1999 г., тъй като не е установил при възстановяването му през 1994 г. на общото събрание да са участвали кооперации, които са били членове на бившия ОКС на ТПС Р. На следващо място е приел, че договорът за продажба на недвижим имот сключен от председателя на ОКС на трудово производителните кооперации в гр. Р. и Председателя на ИК на ГНС, с който последния е продал държавен недвижим имот, съставлявал ? ид. ч. от парцел ****, в кв. 94 (а по стара план п-л Х-10 в кв. 111 по плана на гр. Р. с построената в него сграда с три помещения, винарска изба и едно антре и склад за гориво е нищожен като сключен в нарушение на императивни норми на закона. В нарушение на чл. 29 от Правилника за държавни имоти, действал към момента на сключване на договора, не взето разрешение на МС за разпореждането с държавния имот.
На трето място съдът е приел, че ОКС на Т. Р. не е станал собственик на втория етаж на сградата, за построяването на който му е било отстъпено право на строеж през 1953 г., което е реализирал, тъй като за разпореждането с това ограничено вещно право не е било взето съгласието на МС. Правото на строеж е принадлежало на държавата, тъй като тя е станала собственик на дворното място и построената в него масивна едноетажна сграда с винарна на основание отчуждаване на имота по ЗОЕГПНС.
Ревандикационният иск по отношение на втория ответник е отхвърлен по съображения че ищецът не е доказал да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание.
Разрешените от съда въпроси за възстановяването на ОКС – Р. след регистрацията му през 1994 г., за придобиване на вещни права върху построен от кооперативния с. имот – втори етаж от съществуваща сграда, както и за валидността на договора за продажба на недвижим имот от Председателя на ИК на ГНС при действието на ПДИ се решават противоречиво от съдилищата, поради което е налице предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, позоваване на която конкретно не е направено, но съдът я извежда след преценка да доводите в изложението и представените към него решения на състави на ВКС.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 44/2009 г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 20% от данъчната или пазарна оценка на имота.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: