1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 675
С.,…………………… 2009 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 499/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С решение № 129 от 11.01.2009 г. по гр.д.№ 333/2008 г. на С. апелативен съд е отменено решение от 06.12.2007 г. по гр.д.№ 623/2005 г. на К. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Агенцията за следприватизационен контрол срещу [фирма],[населено място] за заплащане на десета вноска от цената по приватизационен договор от 06.10.1998 г. до размер на сумата 4 049.97 щ.д. и в частта, с която е отхвърлен иска й за неустойка за забава в плащането на тази вноска до размер на 10 972.71 щ.д. и вместо него постановил друго, с което уважил иска с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 4 049.97 щ.д. и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 10 972.71 щ.д., като е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявените искове са отхвърлени за разликата до пълните им размери съответно за сумата 13 469.58 щ.д., претендирана като стойност на десета вноска от договора и за сумата 36 575.73 щ.д., представляваща неустойка за забава в плащането й.
Срещу решението в осъдителната, съответно в отхвърлителната им част са подадени касационни жалби от [фирма] и от А. за следприватизационен контрол, в които се поддържат всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са решавани противоречиво от ВКС и от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Агенцията за следприватизационен контрол излага като основание за допустимост на касационното обжалване приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на приложението на чл.92, ал.2 ЗЗД, разрешен според твърденията й в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежните страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са редовни, а с оглед изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касатора и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
С обжалваното решение САС е приел, че страните са уговорили разсрочено плащане на 90% от цената на договора, платима за срок от пет години. Процесната 10-та, последна вноска според заключението на С. възлизала в размер на 13 496.58 щ.д., а неустойката за забава в плащането й в размер на 36 575.73 щ.д. С допълнително споразумение от 22.11.2000 г. е изменен чл.5.3.2 от договора, като според него всяко плащане се извършва в съотношение 30% чрез банков превод и 70% чрез всички платежни средства.
Спорен според съда бил въпросът има ли извършеното от купувача плащане с непарични средства погасителен ефект по отношение на последната, десета вноска от цената на договора. В тази връзка решаващият състав е приел, че разрешението на този въпрос се съдържа в нормата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, (изм. ДВ бр.99/5.12.2000 г.), която дава възможност в случаите на разсрочено плащане остатъкът от цената по сключена към тази дата приватизационна сделка от лицата по чл.35 и чл.31 ЗППДОбП да бъде изплатен изцяло чрез компенсаторни и жилищни записи и временни удостоверения, което плащане според ал.4 на същата разпоредба ползването на други платежни инструменти обаче е недопустимо в случаите, в които купувачът е изпаднал в забава по отношение на задължението за плащане на съответната парична вноска. Прието е от фактическа страна, че към датата на влизане на изменението на ЗОСОИ в сила ответникът е бил в забава по отношение на 1-ва до 3-та вноска. Доколкото изменението на чл.5.2 от договора е извършено с анекс от 22.01.2000 г., т.е след влизане в сила на това изменение, то според съда тези вноски е следвало да се извършат съобразно този анекс и съответно не е зачетено погасителното действие на извършеното с компенсаторни инструменти плащане на 30% от стойността на 10-та вноска предвид уговореното им погасяване с парични средства.
1. По касационната жалба на [фирма]:
Въз основа на касационната жалба, изложението към нея, данните по делото и постановеното по него решение следва да се приеме, че съществените материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото са следните: ползва ли се с погасителен ефект извършеното плащане с компенсаторни инструменти, когато то е прието без възражение от кредитора; за действието на нормата на чл. 8, ал.4 ЗОСОИ във времето, както и за приложимостта на установената с нея забрана за разплащане с непарични средства в случаите, когато забавените вноски ведно с лихвите върху тях са били изплатени преди влизане на закона в сила. Повдигнатите материалноправни въпрос са разрешавани противоречиво от ВКС – Решение № 698 от 29.06.2006 г. по т.д.№ 206/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено между същите страни и Решение № 267 от 26.05.2004 г. по т.д.№ 1699/2003 г., както и от съдилищата – Решение № 157 от 14.07.2006 г. по в.гр.д.№ 549/2005 г. на ВтАС.
Изложеното позволява да се приеме, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част.
2. По касационната жалба на Агенцията за следприватизационен контрол:
Цитираните в изложението решения на ВКС – № 21 от 02.02.2007 г. по т.д.№ 771/2006 г. и № 701 от 21.06.2005 г. по т.д.№ 760/2004 г. , и двете на Търговска колегия съдържат произнасяне по наличието на предпоставки за намаляване на неустойката като прекомерна. Този въпрос не е поставян от ответника по иска, респ. не е обсъждан с обжалваното решение и следователно повдигнатият материалноправен въпрос е неотносим към делото,т.е. не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 11.01.2009 г. по гр.д.№ 333/2008 г. на С. апелативен съд в частта, с която е уважен иска на Агенцията за следприватизационен контрол срещу [фирма] с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 4 049.97 щ.д., както и обективно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 10 972.71 щ.д.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 11.01.2009 г. по гр.д.№ 333/2008 г. на С. апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 06.12.2007 г. по гр.д.№ 623/2005 г. на К. окръжен съд в частта, с която предявените от Агенцията за следприватизационен контрол искове срещу [фирма] са отхвърлени за разликата до пълните им размери.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 967.40 лв. като му се съобщи, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: