О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч. гр. дело № 4239 по описа за 2015 година, намира следното:
Производството е образувано по молби с вх. № 33906/21.10.2015 г. на Районен съд – Варна и вх. № 4762/22.07.2015 г. на Апелативен съд В., подадени до ВКС от М. К. Т. от [населено място], [община], област В., с които се претендира възстановяване на платените от него държавни такси за съдебните производства, по които молителят е бил страна, образувани пред Районен съд – Варна, Окръжен съд – Варна, Апелативен съд – В. и Върховния касационен съд на Република България.
Подадените молби до ВКС с горепосочените входящи номера, са с идентично съдържание на заявените в тях искания, като се претендира:
1. възстановяване на платена държавна такса в размер на 990 лв., съставляваща разликата над сумата от 10 лв. до сумата от 1000 лв., внесена по сметка на ВКС с платежно нареждане № 51332984/15.04.2015 г.
2. възстановяване на платена държавна такса в размер на 15 лв., внесена по сметка на Апелативен съд – В. с платежно нареждане № 20119694/30.04.2015 г.
3. възстановяване на платена държавна такса в размер на 15 лв., внесена по сметка на ВКС с платежно нареждане № 52894971/16.06.2015 г.
4. възстановяване на платена държавна такса в размер на 30 лв., внесена по сметка на ВКС с платежно нареждане № 53325705/02.07.2015 г.
Претенцията си за възстановяване на внесените държавни такси молителят обосновава с твърдението, че същите са недължимо платени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и съдържащите се в молбата доводи, установи следното:
С решение № 6/05.01.2009 г., постановено по гр. д. № 9815/2006 г. Районен съд – Варна е отхвърлил като неоснователни предявените в условията на обективно кумулативно съединяване от М. К. Т. срещу „Б.” – ЕАД искове с правно основание – чл.79, ал.1 във връзка с чл.45 и чл.49 от ЗЗД и чл.49 във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съдебен акт е обжалван от М. Т. пред Окръжен съд – Варна, който с решение № 226/30.05.2009 г., постановено по в. т. д. № 274/2009 г. е обезсилил частично решението на Районен съд – Варна, а в останалата му част е оставил съдебния акт в сила.
Срещу въззивния съдебен акт е подадена касационна жалба от М. Т., по която ВКС, състав на ТК, се е произнесъл с определение № 202/19.04.2010 г., постановено по т. д. № 740 по описа на съда за 2009 г., с което не е допуснал касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Варна.
С определение 1219/16.04.2015 г. по гр. д. № 1161/2015 г. Окръжен съд – Варна е прекратил производството по делото (образувано по искова молба с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД, подадена от М. Т. срещу Окръжен съд – Варна) и същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Варна.
Прекратителното определение на Окръжен съд – Варна е обжалвано с частна жалба от М. Т. пред Апелативен съд – В., който с определение № 362/29.05.2015 г. по в. ч. гр. д. № 258/2015 г. е оставил без уважение същата.
Срещу постановения от Апелативен съд – П. съдебен акт е подадена частна касационна жалба от М. Т., по която ВКС се е произнесъл с определение № 535/30.09.2015 г. постановено по ч. гр. д. № 4239/2015 г., с което не е допуснал касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
По горепосочените съдебни производства, образувани от М. Т. в качеството му на ищец, респективно – жалбоподател, същият е заплатил дължимите държавни такси, което обстоятелство се установява от съдържащите се по делата платежни документи.
Задължението за внасяне на държавни такси, както и техния размер при водене на съдебни производства, е нормативно уредено в Глава VII, Раздел II от ГПК и в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 39/27.02.2008 г., обн. ДВ бр. 22/28.02.2008 г.). Внасянето на дължимата държавна такса по сметка на съда, пред който е депозирана исковата молба или жалбата, е изискване за редовността на същата, като за това задължение на страната съдът следи служебно. Предвид обстоятелството, че неизпълнението на задължението за внасяне на държавна такса е основание за връщане на исковата молба, съответно – жалбата (след давани указания на съда) следва, че правните норми регламентиращи внасянето им са императивни, като в тази връзка законодателят в чл.129, ал.6 от ГПК е предвидил, че длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
В настоящия случай се констатира, че жалбоподателят е внесъл дължимите държавни такси за водените по негова инициатива съдебни производства, като нито ГПК, нито друг нормативен акт, предвижда хипотеза, при която същите подлежат на възстановяване в зависимост от изхода на делото. Предвид това обстоятелство, молбата на М. Т. за възстановяване на внесените от него държавни такси се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от М. К. Т. до ВКС молби с вх. № 33906/21.10.2015 г. на Районен съд – Варна и вх. № 4762/22.07.2015 г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: