О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
[населено място], 20.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2800 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение №185 от 21.05.2015г., постановено по в.т.дело № 171/2015г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., трети състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1и т.3 ГПК.
Ответникът по касация „ М. М. П. С. ВЕ М. И. С. ВЕ Т. Л. Ш.” /О./, вписано в търговския регистър на [населено място], в писмен отговор излага аргументи за недопускане на решението на Пловдивския апелативен съд до касационно обжалване, поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Противопоставя се на разглеждането на допълнение на касационната жалба с вх. № 4957, постъпило в Пловдивския апелативен съд на 6.07.2015г..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Съобщението за изготвеното решение е връчено на дружеството – касатор на 4.06.2015г., срокът за обжалване изтича на 4.07.2015г. / неприсъствен ден – събота/. При прилагане на правилото на чл.60, ал.6 ГПК срокът за обжалване изтича на 6.07.2015г. Касационната жалба и допълнението към касационната жалба, заедно с Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са подадени в преклузивния срок по чл.283 ГПК от упълномощен представител на дружеството – касатор с пълномощно от 6.07.2015г., поради което подлежат на разглеждане от ВКС.
С обжалваното решение е отменено решение № 58 от 02.02.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 350/2014 г. и е постановено решение , с което „А. – П.” Е. е осъдено да заплати на „ М. М. П. С. ВЕ М. И. С. ВЕ Т. Л. Ш.” /О./ сумата 131 200 евро, представляваща намалена част от платената продажна цена по договор за международна продажба – износ от Република България и внос в Република Турция на жив добитък, състоящ се от 500 животни /мъжки и женски овце/, сключен на от 22 .09. 2010 г., при цена от 80,00 евро/бройка добитък, която сума съответства на платената стойност на недоставената стока по този договор, ведно със законната лихва върху сумата от 131 200 евро, считано от 09.05.2014 г. до окончателното и изплащане. На ищеца са присъдени разноски в размер на сумата 35 849.30 лева.
Пловдивският апелативен съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 51, т. 1, във вр. с чл. 50 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки, и се претендира връщането на цена, платена за недоставена съобразно договора стока. Ищецът е твърдял, че с ответника са сключили представения с исковата молба, в превод на български език, договор за продажба от датата 22.09.2010г. Страните договорили ответникът да му достави 5 000 глави жив добитък – овце за срок до 15.11. 2010 г. или евентуално – до 04.11.2011 г., на цена от 80 евро / глава добитък /чл. 6 от договора/, общо за 400 000 евро. Цената е била предварително и изцяло платена на продавача [фирма]. Според ищеца, в срока на договора ответникът му доставил не 5 000 бр. овце, а само 3 360 броя. Заявената по делото претенция е за връщане на платената цена за закупената, но недоставена стока, в размер на сумата 131 200 евро /3 360 доставени овце Х 80 евро всяка = 268 800 евро. 400 000 евро – 268 800 евро = 131 200 евро/. За установено е прието, че продавачът [фирма] не е оспорил получаването на сумата 400 000 евро от ищеца и доставката на общо 3 360 бр. овце.
За да уважи предявеният иск, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, насрещните доводи и възражения на страните, съдът от фактическа страна е приел, че договорът от 22.09.2010г., оспорен от ответника, е бил представен в препис, заверен с оригинален правоъгълен син печат с надпис „Вярно с оригинала“ и подпис на Байрям С. от турската Служба за граничен контрол на животни и животински продукти, придружен с изявлението на ищеца, че без представянето на този договор в Службата за граничен контрол, вносът на животните би бил невъзможен. Направен е правен извод, че официалната заверка на преписа е сама по себе си официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и затова е доказателство както за извършеното от длъжностното лице сравняване на преписа и оригинала, така и за съответното заверяване на преписа като „верен“ с този оригинал. Официално завереният препис от документа се ползва със същата доказателствена сила като оригинала, според разпоредбата на чл. 183 ГПК, а законът не съдържа каквото и да било изискване за предхождащо официалната заверка, последващо тази заверка или настоящо „съхраняване“ на оригинала на заверения документ от органа, който е заверил преписа, т.е. с представянето на официално заверения препис на договора от 22.09.2010г. ищецът е изпълнил изискването на разпоредбата по чл. 183, изр. 1-во ГПК и окръжният съд е нямал никакво процесуално основание за прилагане на последицата, предвидена в разпоредбата по чл. 183, изр. 2 ГПК. Съдът е обсъдил представения от ответника договор от 15.10.2010г., гласните доказателства за съставянето му, писмени такива- проформа фактури, и е направен извод за опровергаване на твърдението на продавача, че отношенията между страните по делото се уреждат от договора от този договор и че същият обвързва страните в хипотезата на чл.301 ТЗ.
В представените две Изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени като значими следните матералноправни и процесуално правни въпроси: 1. Каква е доказателствената сила на копие от писмен документ, което е заверено с подпис и печат вярно с оригинала от служба, която не е натоварена с удостоверителни функции? 2. За приложението на чл.183 ГПК и по специално на предвидените неблагоприятни последици в закона при непредставяне на поискан оригинал на документ, при положение, че страната е била задължена да представи същия на основание чл.183 ГПК?
3 . За приложното поле на чл.301 ТЗ, с оглед на вложения от законодателя смисъл на понятието „противопоставяне на търговеца”?. 4. Може ли съдът да обоснове решението си на договор, своевременно оспорен, който е представен в заверено копие от държавен орган на чужда държава,но без легализация, изисквана от Х. конвенция от 1965г. при твърдение че страната не притежава оригинала на документа. 5. Признанието на неизгодно обстоятелство че липсва оригинал на договора, не е ли е основание за изключване на договора като доказателство по делото?. 6. Допустимо ли е съдът, при разглеждане на въззивната жалба, да се произнесе служебно по правилността на първоинстанционното решение, като изложи свои собствени аргументи, без да са били наведени в производството, по аргумент на чл.269 ГПК? В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложено към касационната жалба вх. №4736/29.06.2015г., в Раздел „Основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК „ няма конкретно формулиран въпрос, а са изложени доводи и препращане към съдебна практика. В случая ВКС, ТК следва да се съобрази с дадените в т.1 на ТР №1/2010г. разяснения, а именно касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Въпрос №6 не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Във въззивната жалба е направено изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, като се е признесъл по възражения, които ответникът не е направил с отговора на исковата молба, които въззивният съд е бил задължен да обсъди, съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 и чл.235, ал.2 ГПК.
Останалите формулирани от касатора въпроси /освен този за приложното поле на чл.301 ТЗ / се отнасят за приложението на чл.183 и чл.179 ГПК при представен заверен от страната препис на документ и за доказателствената сила на представено по делото заверено копие/ препис от писмен документ от служба на Република Турция, когато насрещната страна по делото е поискала представянето на оригинала на документа. Процесуалноправният въпрос, конкретизиран на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС „Представлява ли официално заверен препис на оригинал, по смисъла на чл.183 ГПК, представен по делото препис на частен документ, заверен с оригинален печат „ вярно с оригинала” и подпис на длъжностно лице от Служба за граничен контрол в Република Турция и каква е доказателствената сила на такъв документ? обосновава общия селективен критерий. По този процесулноправен въпрос касационното обжалване ще следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на обжалваното решение с решение №19 от 12.02.2013г. по гр.дело № 864/2012г. на ВКС, ІV гр.о.
Касаторът ще следва да представи в деловодството на ВКС, ТК платежния документ за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 5132.10 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185/21.05.2015г., постановено по в.т.дело №171 /2015 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
Да се съобщи на [фирма], да представи в деловодството на ВКС, ТК платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5132.10 лв. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване на председателя на първо търговско отделение в открито съдебно заседание.
При неизпълнение на разпореждането за внасяне на ДТ делото да се докладва за прекратяване по касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: