О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 27.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 571 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1679/27.ІІ.2009 г. на „И” ООД-София, подадена против решение № 185 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, постановено на 9.І.2009 г. по гр. д. № 198/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 53 на СГС, ТК, с-в VІ-3, по гр. д. № 860/06 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен установителният иск на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу Е. Е. З. от гр. В. за установяване недобросъвестност при подаване на заявка за регистрация в Патентното ведомство на словната марка „И” с вх. № 73736/20.ІХ.2004 г., като при този изход на делото д-вото е било осъдено да заплати на ответника сумата 8 000 лв., представляваща направени от З. съдебно-деловодни разноски, чиито размер „150 пъти” надвишавал „определения по реда на закона минимален размер на адвокатското възнаграждение”.
Оплакванията на търговеца-настоящ касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3, поради което той претендира касирането му като неправилно и /независимо от довода си за „допуснато нарушение на процесуалния закон”/ да се постанови съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде установено по отношение на ответника З, че той е действал недобросъвестно при подаване на заявката си за регистрация на словната марка „И”, а в случай на оставяне касационната жалба без уважение, съответно да се измени атакуваното с нея въззивно решение в частта му, свързана с присъдените разноски за адвокатска защита поради прекомерността им.
Обосновавайки приложно поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, процесуалният представител на дружеството-касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „по материалноправен и процесуалноправен въпрос” – досежно определяне съдържанието на понятието „недобросъвестност”, употребено в текста на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО „и релевантните за предмета на доказване факти”. Цитирани и приложени във връзка с доводите на касатора по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК са следните два акта на отделни състави от ТК на ВКС: 1/ Р. № 107/20.ІІ.2006 г. по търг. дело № 358/05 г.; 2/ Опр. № 94/24. ХІ.2008 г. по търг. дело № 470/08 г. Същевременно обосноваването от страна на въззивния съд на добросъвестност при подаване на заявката за процесната марка – посредством предоставяне и зачитане на изключителни права на напусналия съдружник като „съчинител” на фирменото наименование на търговеца-настоящ касатор, представлявало според последния въпрос от значение както за точното прилагане на закона, но така също и за развитие на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. Е. З. от гр. В. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на търговеца.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „И” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Произнасянето на САС за недобросъвестността при подаване на заявка за регистрация в Патентното ведомство на Републиката противоречи на установената в продължение на десетилетие трайна практиката на отделни състави от търговската колегия на ВКС /вкл. и на бившето негово V-то г.о./ по приложението на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО.
За да отхвърли установителния иск на „И” ООД-София въззивният съд е приел, от една страна, че ответникът Е. З. , като един от учредителите на това д-во, бил „съчинил” наименованието на фирмата му, с което тя е била регистрирана през есента на 1995 г. и затова при подаване на заявката си в Патентното ведомство той действал със съзнание, че упражнява едно право, „което му принадлежи”. Според дефиницията на чл. 7, ал. 1 ТЗ обаче, фирмата е наименованието, под което търговецът /по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/ „упражнява занятието си” – в конкретния случай над 9 години до датата на подаване от страна на бившия вече съдружник З. на процесната заявка за регистрация като една словна марка, имаща за свой предмет същото това фирмено наименование, върху което ООД-настоящ касатор продължава да има „изключително право” /по арг. от текста на чл. 11 ТЗ/. От друга страна, въз основа на данните по делото за подписан на 23.VІ.2004 г. меморандум с напусналия съдружник-ответник и търговеца-касатор, въззивната инстанция е счела, че щом в неговото съдържание „липсва изрична клауза, която да се отнася до използването на наименованието на дружеството за в бъдеще”, то заявителят З. не бил действал недобросъвестно при подаване на въпросната заявка – независимо от базисната констатация, че в съдържанието на понятието „недобросъвестност” както доктрината, така и юриспруденцията включват безпротиворечиво всички онези действия, които са в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика, доколкото с цел извличане на собствена изгода те имат за своя последица злепоставянето на чужди интереси.
Тези материалноправни въпроси, които са били предмет на произнасянето на въззивната инстанция са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като се включват в предмета на спора, въведен с иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО и са били решени в противоречие с приетото в долупосочените решения на отделни състави от ТК на ВКС, че не само титулярът на марка, но и всяко друго лице, за което произтичат неблагоприятни последици от заявената такава за регистрация има правен интерес и е активно легитимирано да иска установяването на недобросъвестността на заявителя, както и че за установяване на последната е достатъчно констатирането на знание у него за точно определени релевантни факти, а – per argumentum a fortiori – на наличието на негово намерение да се черпят права от бъдещо разпространение на продукти под тази марка – в ущърб на търговец, който ги е разпространявал дотогава. Последователна и непротиворечива в тази насока е практиката на ВКС, обективирана в следните негови актове:
1/ Р. № 107/20.ІІ.2006 г. по търг. дело № 358/05 г.
2/ Опр. № 94/24. ХІ.2008 г. по търг. дело № 470/08 г., а също и цитираните в последното:
3/ Р. № 77/14.ІV.2005 г. по търг. дело № 321/2004 г;
4/ Р. № 475/28.VІІ.2006 г. по търг. дело № 1070/2005 г.;
5/ Р. № 140/29.V.2007 г. по т.д. № 920/06 г.;
6/ Р. № 560/21.VІ.2003 г. по т.д. № 219/06 г.;
7/ Р. № 851/23. ХІ.2006 г. по т.д. № 225/04 г.
С оглед изложеното дотук относно това, че жалбата на „И” ООД-София попада в приложното на касационното обжалване, не се налага обсъждане и на онези доводи на търговеца-касатор, отнасящи се до едновременното наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 9.І.2009 г., постановено по гр. д. № 198/08 г.
УКАЗВА на касатора „И” ООД-София в едноседмичен срок от съобщението до процесуалния му представител да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, като в случай на неизпълнение на това указание настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното /своевременно/ внасяне на дължимата по
с/ка на ВКС допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 571 по описа за 2009 г.