РЕШЕНИЕ
№ 677
София 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ЧЕТВЪРТО отделение в открито съдебно заседание на петнадесети септември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 2539 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.“а“ ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.“в“ГПК .
М. Д. П. е подал касационна жалба срещу решение от 11.12.2006 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба подържа общи оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на съществени процесуални правила и нарушаване на материалния закон. Подадена е и жалба- допълнение , в която е заявил ,че го обжалва и по отношение на третото заинтересовано лице, което обаче не е конституирано като страна по делото.
Ответниците И. А. И. и В. Г. И. не са оспорили касационната жалба.
Становище по жалбата не е представил и ответника- ищец Х. К. М. , но в съдебно заседание е заявил .че оспорва жалбата и претендира присъждането на разноските за касационната инстанция, които са документирани с договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* от 4.09.2009 г. и са в размер на 2 950 лв.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК. който е започнал да тече на 1.03.2007 г. и е изтекъл на 1.04.2007 г. , а касационната жалба е подадена на 20.03.2007 г.с вх. № 9* в рамките на законният срок .
Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно.
С касираното решение Софийски градски съд е отменил решение от 17.02.2005 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважено възражението за подобрения и задържане и е отхвърлил направените искания от касатора. В мотивите към решението е приел, че предявеният иск от Х. К. М. по чл.97, ал.1 ГПК вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на сключеният от него с ответниците И. А. И. и В. Г. И. договор за покупко- продажба № 1* т.01, per. № 8* н.д. № 171 от 1999 г. на апартамент № 2, ет.1, ул. Я. № 12, кв. Лозенец , гр. С. ведно с прилежащото избено помещение № 5, таванско помещение № 2, заедно с 0.660% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел ****, от кв.161 по плана на гр. С.. местността „Лозенец“ е основателен и че в тази част решението на Районният съд следва да се остави в сила. Изложените разсъждения за нищожност на сделката поради липса на формирано волеизявление на продавача са правилни.
По отношение на възражението за вземане за подобрения и възражението за задържане решението е отменено и исканията са отхвърлени. Отхвърлянето на възраженията е мотивирано от обстоятелството, че в хода на съдебното производство П. е прехвърлил собствеността върху жилището на трето лице Н. М. С. с н.а. № 1* т.01, per. № 2* н.д. № 106 от 2004 г. и че не осъществява фактическа власт върху него.
Въззивният съд изрично е посочил , че разпоредбата на чл.121 ГПК/отм./ е насочена към защита на правата на насрещната страна, а не на тази която се е освободила от спорното право, поради което производството следва и е продължило между първоначалните страни. По делото не е конституиран преобретателя като третото лице и той не е страна в процеса въпреки , че би бил обвързан от силата на пресъдено нещо. Конституираното на купувача в случая не е задължително, но би могло да стане при условията на чл.171, ал.1 ГПК /отм./, поради което не представлява и съществено процесуално нарушение.
В случая П. е предал владението на имота, поради което не може да се ползва и с правото на задържане . Освен това СГС е посочил че правото да претендира подобрения е преминало върху третото лице . Прехвърлянето е лишило касатора както от възможността да реализира право на задържане , така и от претенцията за подобрения. Тези изводи на съда кореспондират с фактическата обстановка по делото и са материално законосъобразни. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения , поради което съдебният акт следва да се остави в сила.
Касатора ответник е дължал разноски за производството съгласно чл.64 , ал. ГПК/отм./ и дължи разноски и за тази инстанция в съответствие с разпоредбата на чл.218з , ал.4 ГПК/отм/ . Въззивното решение е
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.12.2006 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на Х. К. М., действащ чрез настойника си Н. В. И. направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 2 950 /две хиляди деветстотин и петдесет/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: