2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
С., 06.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 987/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от В. К. Д., Г. И. А. и Л. И. Й. срещу въззивното решение от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4241/2006 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация М. И. И. и Областният управител на област С. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е отменено частично решението от 10.05.2003 г. по гр. д. № 6095/2002 г. на Софийския районен съд и делото е решено по същество, като е признато за установено, че М. Ив. И. е собственик на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3 ЗВСОНИ на 30/100 ид. ч. от УПИ ІV-4 от кв. 360 по плана на [населено място], [улица], и за нищожни като сключени в нарушение на решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм./, са обявени договорите от 15.12.2000 г. с анекс към него от 06.03.2001 г., от 22.02.2001 г. и от 15.12.2000 г. с анекс от 06.03.2001 г., с които Областният управител на област С. продал на В. Кр. Д. 2/3 ид. ч. от 49.4% ид. ч., и на Г. Ив. А. и Л. Ив. Й. – по 1/6 ид. ч. от 49.4% ид. ч. от спорния парцел. В частта, с която положителният установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за 30/100 ид. ч. и исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗДС, чл. 85-87 ППЗДС и чл. 13, ал. 5 З. /отм./ за нищожност на договорите за покупко-продажба са отхвърлени, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд приел, че с влизане в сила на ЗВСОНИ, по силата на чл. 1, ал. 1 от закона, е възстановено правото на собственост върху одържавените имоти, които са собственост на държавата и съществуват реално до размерите, в които са одържавени. Това са паянтовата постройка и припадащите й се идеални части от мястото, идеалните части от мястото, припадащи се на партерния етаж, продаден от държавата през 1967 г. на ищцата В. Кр. Д. и И. Б. Й. – наследодател на останалите ищци, както и идеалните части на одържавения, вече несъществуващ гараж. Общо те възлизат на 60%. Същевременно, като счел, че отказите на П. С. Д. от наследството нямат действие по отношение на имотите, които се считат новооткрито наследство с оглед разпоредбата на чл. 91а ЗН и ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд приел, че на праводателя на ищцата А. С. С., починал на 18.02.1997 г., който със саморъчно завещание от 01.03.1993 г. й завещал цялото си имущество, е възстановена 1/2 ид. ч. от одържавените от С. П. Д. имоти. Затова ищцата се легитимира за собственица на 30/100 ид. ч.
Въззивният съд приел, че договорите между ответниците /сключени по реда на пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. – отм./ не са породили вещноправен ефект, тъй като е извършено разпореждане с чужд имот – притежаваната от ищцата идеална част от мястото. Същевременно с тях са продадени идеални части от дворното място, одържавено по реда на ЗОЕГПНС, поради което са нищожни като сключени в нарушение на решението на Великото народно събрание от 17.08.1990 г., в който смисъл е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ.
С оглед данните по делото и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос, който е определящ изхода на спора и е разрешен от въззивния съд при липса на съдебна практика, а именно: възстановява ли се по силата на ЗВСОНИ собствеността върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС заедно с обект в етажна собственост, продаден впоследствие от държавата на трето лице и приложимо ли е решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм., ДВ, бр. 101 от 18.12.1990 г./ и въведената с него забрана за разпореждане с държавно и общинско имущество, по отношение на сделките, с които третото лице, придобило до 13.07.1991 г. идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост, одържавен по ЗОЕГПНС, придобива на основание пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. /отм./ идеална част от правото на собственост върху земята, върху която е застроена сградата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4241/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ГПК са уважени.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 110 /сто и десет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: