О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София, 28.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 548 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „В” Е. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М срещу решение № 152 от 16.01.2009г. по гр. д. № 2048/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е отменено частично решение № 1* от 16.07.2007г. по гр. д. № 1037/2006г. на Окръжен съд Враца и „В” Е. , гр. С. е осъдено да заплати на „И” Е. , гр. М. сумата 14 056,12 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от 20.07.2005г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2006г. до окончателното й плащане и деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер 1 898,34 лв. В частта, с която първоинстанционното решение е оставено в сила, а именно в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 2 065,25 лв. – обезщетение за забава, въззивното решение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора са: 1/ изпълнен ли е от изпълнителя договора от 20.07.2005г. и задължен ли е възложителят да извърши плащане; 2/ каква е правната характеристика на протокол обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строителни и монтажни работи; 3/ каква е правната характеристика на данъчната фактура; 4/ следва ли да се зачете действителната воля на страните, обективирана в сключения между тях договор; 5/ следва ли съдът да приеме за безспорно установени факти само на база едностранно изготвени документи; 6/ следва ли съдът да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички събрани по делото доказателства, включително и отговорите на вещото лице по зададените въпроси.
Ответникът „И” Е. , гр. М. оспорва касационната жалба и прави възражение, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради това, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 20.07.2005г. между „ строй груп” Е. , гр. С. с променено наименование „В” Е. като възложител и „И” ООД като изпълнител е сключен договор, с който изпълнителят е приел да извърши основен ремонт, текущ ремонт и ремонт на тото-пунктове на Районна дирекция на БСТ гр. М. съгласно приложение № 1. Решаващият съдебен състав е констатирал, че отразените в представените 17 бр. едностранно подписани от ищеца актове обр. 19 строително-монтажни работи са изпълнени на всеки един от посочените в тях обекти и че общата стойност на тези СМР е 28 232,67 лв. Заедно с извършените СМР на други 10 тото-пункта на стойност 20 520,76 лв. общият размер на дължимото възнаграждение според въззивната инстанция е 58 504,12 лв. От тази сума Софийски апелативен съд е приспаднал платените авансово 44 448 лв. и е заключил, че са останали неразплатени изпълнени СМР в размер 14 056,12 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посоченият от касатора въпрос изпълнен ли е от изпълнителя договора от 20.07.2005г. и задължен ли е възложителят да извърши плащане е основният въпрос за изхода на спора и при неговото решаване въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС за обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Практиката на ВКС по отношение правната характеристика на протокол обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строителни и монтажни работи не е нарушена. Възложителят е длъжен да прегледа извършената от изпълнителя работа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, ако констатира явни недостатъци. Акт обр. 19 се използва в търговския оборот при извършване на строителни и строително-ремонтни работи и в него се обективират приемането на извършената работа и одобряването й като правно действие. При нормалното развитие на взаимоотношенията межу съконтрахентите по един договор след извършване на огледа се изготвя и подписва двустранен приемо-предавателен протокол /акт обр. 19/, в който се посочват видовете, количеството и стойността на извършените СМР и явните недостатъци, ако такива са констатирани. Постоянна е практиката на ВКС, че изпълнението на възложените СМР може да бъде установено и с други доказателствени средства – заключение на съдебно-техническа експертиза, други писмени доказателства и свидетелски показания. В настоящия случай въззивният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза, с чието заключение се е съобразил.
Въпросът за правната характеристика на данъчната фактура и зачитане действителната воля на страните не е решен в противоречие със съдебната практика. Данъчната фактура установява данъчното събитие с оглед събиране на ДДС, неговото приспадане, прихващане и възстановяване. В този смисъл наличието на данъчно събитие е относимо към правото на данъчен кредит, но не и към изпълнението на договора за изработка. Неиздаването на данъчна фактура не установява неизпълнение на договорените СМР, нито влияе за плащането на цената и не освобождава възложителя от заплащане на дължимото възнаграждение за извършената работа. В постоянната си практика ВКС приема, че задължението за плащане на цената по договора за изработка съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възниква с факта на извършената работа. Основанието за плащане на възнаграждение е изпълнението на възложените СМР. В този смисъл са решения по т. дело № 90/2006г., т. дело № 492/2004г., т. дело № 475/2003г., т. дело № 249/2007г., т. дело № 655/2006г. и много други на ВКС, ТК. Обстоятелството, че при неиздадена данъчна фактура от страна на изпълнителя и заплатено от възложителя възнаграждение с дължимия размер ДДС, за възложителя могат да възникнат вреди, напр. невъзстановяване на ДДС, не е основание възложителят да не извърши плащане на възнаграждение на изпълнителя за извършените СМР. В този случай възложителят би имал право да претендира обезщетение за вреди от изпълнителя поради неизпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 3 ЗСч и чл. 113, ал. 1 ЗДДС.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси за необходимостта от обсъждане на всички събрани доказателства, заключението на вещото лице и дадените от него отговори на зададените му в съдебно заседание въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички относими, необходими и релевантни за спора доказателства.говореният в чл. 3, ал. 5, т. 2 от договора срок за плащане /5-дневен срок от изготвяне и подписване на протокол обр. 19 за извършените и актувани СРР и издаването на фактура/ е с оглед поставянето на възложителя в забава, но не и с оглед възникване на основание за плащане. Основанието за плащане е извършената работа, която възложителят е бил длъжен да прегледа и приеме своевременно, като отрази в приемо-предавателния протокол обр. 19 констатираните явни недостатъци. В настоящия случай ищецът е доказал изпълнение на възложените СМР по процесните обекти, а ответникът по исковата молба не е доказал нито допуснати от изпълнителя недостатъци при СМР, нито е установил изпълнение на възложените работи от трето лице. Поради това въззивният съд, като е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представените писмени доказателства и е уважил исковата претенция, не е допуснал нарушение на съдебната практика на ВС и ВКС по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по посочения законов текст предпоставя правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, от който зависи изходът на спора, да е значим, надхвърлящ рамките на конкретния казус и по сходни на него случаи да няма съдебна практика или ако има такава, то тя да е изгубила своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или се поставя въпрос за запълване на нормативната уредба. В този смисъл точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По важните за настоящия спор правни въпроси има формирана съдебна практика, която не се налага да бъде изоставяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника сумата 280 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 16.01.2009г. по гр. д. № 2048/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОСЪЖДА „В” Е. , гр. С., ул. „О” № 1, вх. Б да заплати на „И” ООД, гр. М., ул. „А” № 96, ап. 5 сума в размер 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: