Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
София, 01.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 77/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Ж. И. П. ЕГН ********** от гр. Д. чрез процесуален представител адвокат Д против въззивно решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 1042/10.10.2007 г. по гр. д. № 1236/2007 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от него против ответника К. В. П. обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди, както следва: за произведен през селскостопанската 2002 г. от 750 дка земеделска земя 60 тона слънчоглед при цена 400 лв./тон или общо за сумата 24 000 лв., от която сума с частичен иск се претендира сумата 5 100 лв./; за 18 тона пшеница при цена 136 лв./тон за същата селскостопанска година или за равностойността й от 2 448 лв.; за 42 тона произведена царевица през същата селскостопанска година за разликата от уважената част на иска за сумата 3 920 лв. до пълния размер на претенцията за сумата 5 100 лв.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, б. „в” ГПК. Допълнителни съображения са изложени с писмена защита от адвокат Д.
За ответника К. В. П. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат П.
Ответникът К. В. П. е обжалвал въззивното решение в уважената част на иска за заплащане на ищеца Ж. И. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 3 920 лв. от общата стойност на 42 тона царевица „К”.
С жалбата на ответника се поддържа, че предявените искове са процесуално недопустими с оглед прекратеното образувано срещу него дознание № 192/2004 г. по описа на РПУ К. , Ш. област. Писмени съображения в подкрепа на жалбата са представени от процесуален представител адвокат Л.
Ищецът Ж. И. П. не е взел становище по жалбата на ответника.
Касационните жалби са подадени от заинтересовани страни срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Правните изводи на въззивния съд съответстват на събраните по делото доказателства, въз основа на които е приет за основателен и доказан само един от предявените обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 3 920 лв., поради неправомерно разпореждане от страна на ответника със собствена на ищеца продукция от царевица-28 тона, добита от земеделски земи, на които ищецът е арендатор.
Гласните доказателства, на които ищецът се позовава в касационната си жалба относно отхвърлените му претенции за претърпени вреди от неправомерно разпореждане от страна на ответника със собствени на ищеца количества слънчоглед и пшеница не съдържат достатъчно данни, въз основа на които да се приеме за изпълнена доказателствената тежест за установяване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД-неправомерно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, виновно поведение на дееца.
Неоснователен е основният защитен довод на ответника за процесуална недопустимост на гражданското производство с правно основание на претенциите чл. 45 ЗЗД, предвид висящо производство по образувано срещу него дознание.
Прекратяването на образуваното срещу ответника досъдебно наказателно полицейско производство за присвояване на селскостопанска продукция, собственост на ищеца не обуславя процесуална недопустимост на предявените искове. Чрез тях се реализира гражданскоправната отговорност на ответника за претърпените от ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане по общия исков ред /чл. 45сл. ЗЗД/.
Доводът на процесуалния представител на ответника относно правното основание на спора между страните, че е по чл. 31, ал. 2 ЗС е заявен за първи път пред настоящата инстанция и не се поставя на обсъждане. Независимо от това липсват каквито и да било данни, че страните по делото са съсобственици на процесните земеделски земи.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 1042/10.10.2007 г. по гр. д. № 1236/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: