Р Е Ш Е Н И Е
№ 678/2009 г.
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на СЕДМИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 2257/ 2008 година, образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”б” ГПК/ отм./ .
В. М. Г. , чрез законния си представител и майка Г обжалва и иска да се отмени Решение Nо 314 от 07.12.2007 год. по гр.възз.д.Nо 202/2007 год. на Велико-търновския апелативен съд, с което е отменено Решение Nо 37 от 19.03. 2007 година по гр.д. Nо 34/2007 година на Габровския окръжен съд и е постановено ново, с което на основание чл. 38 СК е прието за установено по отношение на М. В. Г. , че същият не е биологичен баща на роденото от майка Г дете В/Борислав Г. С. /. Поддържа се , че заявеният от А. за с. подпомагаме иск е недопустим , поради липса на правен интерес, а с молба от 2.11.2009 година се поддържа , че след влизане в сила на новия СК , с който – § 1 от ПЗР изрично се отменява изцяло стария СК, няма процесуално-правна норма която да легитимира АСП като носител на правото по отменения чл. 38 СК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ не е постъпило писмено възражение от ответника по касационна жалба- агенция за с. подпомагане. В съдебната зала , представителя взема становище, че решението е правилно и няма основания за неговата отмяна, а отмяната на СК от 1985 година и липсата на аналогична на чл. 38 СК /отм./ разпоредба не обуславя прекратяване на делото, то следва да се довърши по „стария ред’.
Върховният касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима подлежи на разглеждане по посочения от законодателя ред- а именно този по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Приложимостта на разпоредбите на отменения ГПК от 1957 година и по конкретно разпоредбите на чл. 15-25 ГПК /отм./ , засягащи правосубектността и процесуалната дееспособността на страните в процеса, налагат извод за основателността на възражението на жалбоподателя , че производството се явява недопустимо след влизане в сила новият СК и като такова следва да бъде прекратено.
С обжалваното решение, Апелативен съд Велико Търново в правомощията на въззивна инстанция е отменил решението на Габровския окръжен съд по отхвърления иск по чл. 38 СК/отм./ , заявен от А. за с. п. – гр. В. и постановил ново решение, с което искът е уважен като е прието за установено, че М. В. Г. не е биологичен баща на детето В. род. 21.01.2007 година..
Съдебното исково производство е образувано по иска , заявен от А. за с. п. за оспорване на произход на дете чрез припознаване . Предмет на иска по чл. 38 СК / отм./ е установяване на факта , че припозналият едно дете , не е биологичен баща на същото.
Историческият преглед на разпоредбата на чл. 38 СК -1985 г. / отм./ сочи, че първоначално правото на оспорване на припознаването / освен майката и детето/ е уредено като право , която може да бъде упражнено от всяко трето лице , което е има правен интерес от оборването на припознаването. С изменението на чл. 38 СК-1985 г./ отм./ с ДВ. Бр.63/2003 година , кръга на третите лица , с право да оборят припознаването, е органичен до два субекта- А. за социална п. / АСП/ и Прокурора. С отмяната на СК от 1985 година от 1.10.2009 година , отпада и възможността посочената като процесуално-легитимиран субект – АСП да има качеството на надлежна страна в процеса по чл. 38 СК /отм./, като няма спор , че посочената разпоредба има процесуално-правна същност . Липсата на преходни правила относно начина на приключване на висящите производства по чл. 38 СК /отм./ налага извода , че тези производства следва да се прекратят поради липса на надлежен субект – ищец по делото . От друга страна , отмяната на процесуалната разпоредба , която установява легитимацията на един правен субект като носител на правото да оспори припознаването , наред с възможността да упражни при определения условия същото, налага извод, че с обратна сила е заличена възможността АСП да бъде носител на самото материално право и по нейна инициатива не може да бъде оспорвано едно припознаване, в който смисъл е уреден института на оспорване на припознаването в новия СК- чл. 66 СК.
След като законодателят е отнел с новия закон процесуалната възможността АСП ,като държавна организация защитаваща интересите на децата, да предяви по изключение иска за оспорване на припознаването, то висящия процес на това основание следва да се прекрати , а постановените от долните инстанции решение – да бъдат обезсилени.
По изложените съображения и на основание чл.209 ГПК/отм./ във вр. с чл. 38 СК / отм./ във вр. с § 1 от ПЗР на СК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение Nо 314 от 07.12.2007 год. по гр.възз.д.Nо 202/2007 год. на Велико-търновския апелативен съд, с което е отменено решението на първата инстанция и е постановено ново , с което , по заявения от А. за с. п. – гр. В., на основание чл. 38 СК/ отм./ е прието за установено по отношение на М. В. Г. , че същият не е биологичен баща на роденото от майка Г дете В/Борислав Г. С.
ОБЕЗСИЛВА Решение Nо 37 от 19.03. 2007 година по гр.д. Nо 34/2007 година на Габровския окръжен съд по отхвърления иск, заявен от А. за с. п. – гр. В., на основание чл. 38 СК/ отм./ и
ПРЕКРАТАВА съдебното производството по заявения от А. за с. п. – гр. В. иск на основание чл. 38 СК/ отм./ .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: