Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
гр.София 26.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1517/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на К. К. А. против въззивно решение № 420/30.11.2007 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 661/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като излага съображения относно материално-правния спор и основателност на иска, който според А. е доказан.
Ответниците по касация А. М. С. и Ц. М. И. чрез адв. С възразяват по реда на чл. 218г ГПК, както поддържат, че предявеният от А. иск е недопустим, поради което и правилно производството по него е прекратено, а първоинстанционното решение е обезсилено.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил това на пръвостепенния Сливнишки районен съд, е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че липсва правен интерес от предприетата искова защита, защото между насрещните страни не съществува спор за материално право по см. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това, да част от терена с влязло в сила решение по чл. 97, ал. 1 ГПК са отречени права на собственост за ищцата по реституция ЗСПЗЗ спрямо същите ответници. Това значи, че решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може да пререши този спор, а за останалата част от земята е останала открита защитата по чл. 108 ЗС.
В касационната жалба няма възражения и доводи по повдигнатите в решението процесуални проблеми. Касаторът изразява несъгласие, че съдът бил зачел права на собственост върху имота в полза на ответниците, като събраните по делото доказателства били достатъчно основание „да дадат ясна представа за фактологията по спора”.
Правният интерес е процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което касационната инстанция ще извърши и сама преценка за наличието й по конкретното дело, съответно за точното приложение на чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ от въззивния съд.
В рамките на тази проверка, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно.
По иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът следва да установи между няколко претендиращи лица кой от тях, респективно от наследодателите им е бил собственик на конкретен имот преди отнемането му по някоя от хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ.
Такъв спор в случая липсва, както обосновано е приел и въззивния съд. Ищцата иска да се установи, че нейният баща К е бил собственик на спорния имот към 1956 г., когато той бил завзет от ТКЗС. Ответниците поддържат, че са собственици на същата земя към настоящия момент на основание, възникнало в много по-късен момент. Те нямат реституционни претенции, не са заявявали права за него по чл. 11, ал. 1 нито се ползват от решение на ПК или на районен съд по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Не са подавали иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито има висящ процес с такъв предмет, а след 12.05.2007 г. не биха могли и да го предявят/ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 13/09.02.2007 г./.
Следователно, спорът е за собствеността върху земята към настоящия момент между лице, позоваващо се на реституция по ЗСПЗЗ и такива, които черпят права от други придобивни основания. Този спор няма как да бъде разрешен чрез решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което и липсва правен интерес от такъв иск.
Съдът, също така е установил, че в полза на наследниците на К. Х. има решение на ОСЗГ, с което им е възстановена собствеността в реални граници върху процесния имот. Те, включително и К. А. са предявили иск по чл. 97, ал. 1 ГПК против Ц. И. и А. С. – ответници и по настоящото дело. По този иск правата на И. и С. върху реално обособена част от имота с площ от 800 кв.м. са зачетени пред тези, претендирани по земеделска реституция и решението е влязло в сила. То няма как да бъде пререшено въз основа на едно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. За другата част от 1520 кв.м. няма произнасяне по съществото на спора, тъй като решението на въззивния съд е било обезсилено от касационната инстанция. Върховният касационен съд по гр.д. № 1212/2004 г. е приел, че правният интерес е за предявяване на ревандикационен иск поради по-силната защита, която дава от установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК.
В заключение, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Ответниците по касация не са представили доказателства за сторени от тях съдебно-деловодни разноски в инстанцията, така, че такива не им се присъждат.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 420/30.11.2007 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 661/2007 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: