1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С., 31.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1379 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е., и тримата от [населено място], [община], чрез пълномощника им адв. Д. В. от АК-В., против въззивно решение № 132 от 15.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 69 по описа за 2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 875 от 25.11.2009 г. по гр.д. № 681/2009 г. на Врачанския районен съд и е отхвърлен предявеният от Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е. срещу Д. Т. Я. от [населено място], З. Ц. Н. и К. Ц. М., и двете от [населено място], иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване по отношение на ищците за недействителни на следните сделки: договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран с н.а. № 98, д. № 539/2007 г. на нотариус Р. С., с район на действие районен съд [населено място], по силата на който Д. Т. Я. продава на З. Ц. Н. 70/314 кв.м. идеални части от поземлен имот 12259.1023.210 по кадастралната карта на [населено място] и договор за доброволна делба на съсобствени самостоятелни обекти от 18.12.2008 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 17653/2008 г. на нотариус С. Б., с район на действие Врачански районен съд, по силата на който К. Ц. М. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.5, представляващ апартамент на две нива с площ 219,62 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.26, представляващ гараж с площ от 17,66 кв.м., З. Ц. Н. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.7, представляващ апартамент с площ 80,30 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Със същото решение Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е. са осъдени да заплатят деловодни разноски, както следва: на Д. Т. Я. в размер на 120 лв., на З. Ц. Н. в размер на 1120 лв. и на К. Ц. М. в размер на 570 лв.
Постъпила е и частна касационна жалба от К. Ц. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В., срещу определение № 449 от 22.06.2010 г. по в.гр.д. № 69/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което в производство по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата й за допълване на въззивното решение в частта му за разноските.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за спорното право и са решавани противоречиво от съдилищата, което се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се цитират и представят съдебни решения на отделни състави на ВКС по приложението на чл. 135 ЗЗД, а именно: решение № 776 от 25.09.2001 г. по гр.д. № 195/2001 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 422 от 20.03.2000 г. по гр.д. № 1469/1999 г. на V ГО на ВКС, решение № 120 от 02.02.2000 г. по гр.д. № 704/1999 г., V ГО на ВКС и решение № 300 от 29.04.2004 г. по гр.д. № 557/2003 г. на ІІ ГО на ВКС. И. от жалбоподателите материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, е за наличие на елементите на фактическия състав на П. иск по чл. 135 ЗЗД и в частност относно знанието за увреждането на кредитора по см. на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, както и процесуалноправния въпрос касаещ приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК относно формиране на вътрешното съдийско убеждение при правилно преценяване на фактите и обстоятелствата по делото .
Ответниците по касационната жалба Д. Т. Я. от [населено място], З. Ц. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Л. от АК-В. и К. Ц. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В., в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба и изразяват становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищците не са доказали елементите на фактическия състав на отменителния иск, а именно, че е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третите лица – приобретатели по възмездни сделки затова.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставения материалноправен въпрос за елементите на фактическия състав на П. иск/чл. 135 ЗЗД/, е обусловил изхода на делото и същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика, поради което по този въпрос въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос, отнасящ се до приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като се касае за касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, свързани с правилността на въззивното решение, а не за основания за допускане на касационния контрол по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото, настоящата инстанция не следва да се произнася по частната касационна жалба на адв. Д. Г., пълномощник на ответницата К. Ц. М., отнасяща се до въззивното определение по чл. 248 ГПК относно дължимите разноски.
На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 360 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 132 от 15.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 69 по описа за 2010 г. на Врачанския окръжен съд.
Указва на Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е., и тримата от [населено място], [община], [улица], в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 360 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: