2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С., 18,12,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2152/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248,ал.1 ГПК, образувано по молба на С. А. Б. от [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №552 от 20.10.2015г. по т.д.2152/15г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът по молбата – Ц. В. Д. от [населено място], чрез пълномощниците си – адв.А. Б. и Н. П. е на становище, че молбата е неоснователна.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С определение №552 от 20.10.2015г. по т.д.2152/15г. на ВКС, І т.о.не е допуснато касационно обжалване на определение №201 от 30.04.2015г. по ч.т..д. 280/15Г. на Пловдивски апелативен съд, като висящността на производството, приключила с посоченото определение е била обусловена от подадена частна касационна жалба от Ц. Д.. Ответникът по касация – настоящ молител, чрез процесуалния си представител- адв. Н. е заявил своевременно искане за присъждане на направените в частното касационно производство разноски с отговора на частната касационна жалба. Към отговора е приложен и договор за правна защита и съдействие, като е отбелязано, че ответникът по касация е заплатил на адв. Н. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. При тези фактически данни и на основание чл.78, ал.3 ГПК, молбата се явява основателна и постановеното определение №552 от 20.10.2015г. по т.д.2152/15г.,от I т.о. на ВКС следва да бъде допълнено, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, като се присъдят направените и поискани разноски.
Правно и фактически необосновано, ответникът по молбата Цв. Д., счита, че разноски не се дължат, поради това, че липсвали доказателства за заплащането им. Страната е посочила, че в случая бил представен договор за правна защита, в който не фигурирал начина на плащане, нямало и платежни документи удостоверяващи плащането. Доводът е фактически неверен – в приложения към отговора на частната касационна жалба договор сключен между ответника и адв. Н. е подчертано изрично, указанието че сумата е заплатена изцяло в брой, а съгласно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г./ ако в договора е отбелязано плащане в брой на адвокатското възнаграждение, то същият има характера на разписка и удостоверява напълно заплащане на разноските.
Правно необосновано е и разбирането на ответника по молбата Д., че списъка по чл.80 ГПК е условие за допълване на решението респ. определението в частта за разноските. Именно цитираното тълкувателно решение от нея, изрично прави разграничение между искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в който случай допустимостта на искането се определя от наличие на списък по чл.80 ГПК и настоящата хипотеза – на допълване на акта в същата част, което поради пропуска на съда да присъди поисканите разноски не се свързва с процесуално задължение на страната да представи списък по чл.80 ГПК.Доводът за неоснователност на искането за разноски, поради това, че не е допуснат касационен контрол е правно несъстоятелен, тъй като разноски се дължат на основание чл.87, ал.3 ГПК – текст указващ възлагане на отговорността за разноски с крайният акт по спора.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №552 от 20.10.2015г. по т.д.2152/15г., I т.о. на ВКС, в частта за разноските като :
ОСЪЖДА Ц. В. Д. от [населено място], да заплати на С. А. Б. от [населено място] сумата от 300 лв.- разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: