Р Е Ш Е Н И Е
№ 679
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2738 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. д. по горите, участваща в производството по предявеният иск по чл. 13, ал.2 във вр. с чл. 3, ал.3 от ЗВСГЗГФ на основание чл. 15, ал.2 от същия закон. Тя обжалва решение № 659/25.04.2008г. по гр.д. № 316/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение на РС – А. по гр.д. № 480/2007г. и вместо това е признато за установено по отношение на ОСЗГ А. , че наследниците на Т. Д. Т. , починал на 02.01.1987г. имат право на възстановяване собствеността върху гора от 35,075 дка, като идеална част от ревир “Б” в землището на с. К., община А..
С определение № 56/08 от 15.10.2008г. е допуснато касационно обжалване на възивното решение на основание чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 поради наличие на противоречива практика на Пловдивски окръжен съд при разрешаване на основния правен въпрос, поставен в жалбата – към кой момент следва да се изследва правото на собственост на член-кооператорите в двете различни хипотези по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗВСГЗГФ и за тълкуване на тези норми, с оглед точното им прилагане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 3, ал.3 от ЗВСГЗГФ.
Ответникът по касация Х. Т. Г. оспорва жалбата, като излага становище, че правото на собственост следва да се възстанови на тези кооператори, които са били членове на кооперацията, от която е отнета собствеността върху гората.
О. с. “З” А. и Д. л. А. не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Фактическата обстановка, установена по делото е следната: С указ № 806 от 30.08.1945г. е утвърден стопанския план на ревир “З” на Горовладелска кооперация “З”. Видно от съдържанието му, около 1/3 от тази ревир са държавни земи, отстъпени на жителите на с. К. от държавата, като балталъци, а останалата част са земи, изкупени от жителите на с. К.. Видно от “въпросник за горско-стопанската единица – 1944/45г.стопанска година” този ревир, собственост на кооперация “З” принадлежи на 44 член кооператори и е с площ 2292 дка. Същите данни се съдържат и във “Въпросника за горско-стопанската единица – 1946/1947г. С решение, взето с протокол № 22/16.07.1947г. за проведеното заседание на членовете на управителния и контролния съвет на Трудовата горска производителна кооперация “С” с. К. и Горовладелска производителна кооперация “З” е взето решение за сливане на двете кооперации на основание Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /ДВ бр. 54/08.03.1947г./, като кооперация “С” с ново наименование Трудово горска стопанска кооперация “С” с. К. е приемаща, а ГК “З” е присъединяваща се. На 17.08.1947г. е проведено общо събрание на ТГПК “С”, в протокола за което са отразени имената на присъстващите, притежаващи 1179 дяла и отсъстващите членове, притежаващи 836 дяла, между последните от които е и наследодателя на ищцата Т с 25 дяла от общо 2015 дяла. На това събрание е одобрено сливането на двете кооперации, утвърдено и от УК на Българската земеделска и кооперативна банка с решение № 100/30.07.1947г. Председателят на преобразуваната кооперация “Съгласие /в която се е вляла ГК “З”/ подава декларация за непокрити имоти през 1949г., записана в емлячния регистър по партида № 1* стр. 30, в която декларира ревир “Б” с площ 2828 дка. Видно от протокол № 8 от 07.10.1951г. на извънредно годишно общо събрание на членовете на кооперация “С” е взето решение за одобряване сливането на кооперация “С” с. К. към Всестранна кооперация “С” с. Н. бани. В ревизионен протокол от 13.11.19951г. за извършена ревизия на Всестранна кооперация “С” с. К. е отразено, че кооперацията е била основана 1927г. като Трудово горска производителна кооперация ”С”, преименувана на 04.04.1948г. на Всестранна кооперация “С” с. К. и на 30.03.1951г. се е сляла към Всестранна кооперация “С”.
За да уважи предявеният иск, въззивния съд е приел, че са налице предпоставките на чл.13, ал.2 във вр. с чл. 3, ал.3 от ЗВСГЗГФ, тъй като е представено годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал.3 от с.з. – извлечение от емлячния регистър за Кооперация “Съгласие, тя е преобразувана и в нея е членувал наследодателят на ищците. В това решение, съдът е застъпил становище, че релевантно за реституцията обстоятелство е правото на собственост на кооперацията, от която е отнета собствеността, а правоимащи лица са член кооператорите на тази кооперация, щом тя е декларирала имота в емлячния регистър. Според другото становище, изразено от Пловдивски окръжен съд в решенията по гр.д. № 29/2008г., 318/2008г., 2997/2007г, двата меродавни момента, към които следва да се установи правото на членство на наследодателите, от които се претендират права е че те са внесли в горовладелската кооперация собствени гори и, че тази кооперация се е преобразувала. Според това становище, правоимащи лица са членовете на кооперацията преди преобразуването й.
Настоящия съдебен състав на върховен касационен съд намира са правилно второто становище, изразено в цитираните решения. Обжалваното по настоящото дело възивно решение е неправилно, защото съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 3, ал.3 от ЗВСГЗГФ, а установените факти са подведени неправилно под хипотезата на тази норма.
Приложимата правна норма действително е чл.3, ал.3 от ЗВСГЗГФ, уреждаща възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г. на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира. За разлика от ал.2 на чл. 3 от ЗВСГЗГФ, която урежда възстановяване правото на собственост върху горите, притежавани от кооперации, които са били заличени след 09.09.1944г. на член кооператорите, или наследниците им към момента на заличаването, в хипотезата на ал.3 е въведен момента на преобразуване на кооперацията, за да се свърже с членския състав на кооперацията към същата дата. Имат право да възстановят собствеността си член кооператорите на преобразуваната кооперация, защото тя е притежавала правото на собственост върху съответния ревир. С определяне на релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица – членовете на преобразуваната кооперация, за да изключи от тях членовете на кооперацията след преобразуването, защото с факта на сливането членственото правоотношение не се прекратява, но се променя обема на дела на член кооператорите. С внасяне на горите в кооперацията обаче член кооператорите не губят правото си на собственост, поради което и сливането не следва да има за последица намаляване на правата им върху горите, които са притежавали в кооперацията преди преобразуването. Законодателят, определяйки момента на преобразуването, като релевантен за определяне член кооператорите, на които следва да се възстановят гори в идеални части от ревири, всъщност изключва от възможността за реституционни претенции членовете на кооперацията, към която се влива друга кооперация, защото не могат да придобият право на собственост само с факта на сливането. Момента на одържавяване на горите е без значение, защото собствеността е опосредена чрез членството правоотношение, а членствения състав на кооперациите при преобразуване се променя и това не може да има вещно правни трансформации. На практика с това разрешение, законодателят в хипотезата на чл. 3, ал.3 от ЗВСГЗГФ не отстъпва от въведеният принцип собствеността да се реституира на лицата, от които е отнета, или на техните наследници по закон, защото тези лица следва да докажат и право на собственост към същия момент. Фактически при одържавяването дори да е имало преобразуване се отнемат горите, собственост на член кооператорите в кооперациите преди преобразуването, поради което и те са субекти на правото на реституция.. Членовете на кооперациите, към които са се слели не са били собственици на тези гори, не са станали такива и с факта на преобразуването, въпреки промяна обема на дела им, поради което и те нямат право на реституция.
В конкретния случай ревир ““Б” в землището на с. К., община А. е принадлежал на кооперация “З” и правото на възстановяване на собствеността принадлежи на нейните член кооператори към момента на преобразуването й чрез сливане в кооперация “С” Член кооператорите на кооперация “С”, /какъвто е бил и наследодателя на ищцата/, към която се е сляла кооперация З. ”, не са били собственици на ревир “Б” в землището на с. К. и не са станали такива с факта на сливането на първата кооперация във втората. Последващото преобразуване чрез сливане на кооперация “С” в кооперация “С” е без значение за реституцията на горите от този ревир, защото след първото сливане те не са станали негови собственици, а законодателя е признал права само на кооперацията преди преобразуването.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и неправилно е бил уважен от въззивния съд. постановеното от него решение следва да се отмени, а вместо това, предявеният иск да се отхвърли..
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 659/25.04.2008г. по гр.д. № 316/2008г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Т. А. иск по чл. 13, ал.2 във вр. с чл. 3, ал.3 от ЗВСГЗГФ да се признае за установено по отношение на О. с. “З” А. , Р. д. по горите – П. и Д. л. А., че наследниците на Т. Д. Т. , починал на 02.01.1987г. имат право на възстановяване собствеността върху гора от 35,075 дка, като идеална част от ревир “Б” в землището на с. К., община А..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: