О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С. 31.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет пети и октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. т.д.№ 50399 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителните директори Ч. и К., чрез процесуалния представител юрисконсулт К. против въззивно решение № 214 от 23.11.2015г. по в.гр.д. № 485 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 1216 от 3.07.2015г. по гр.д.№ 219/2013г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Н. Д. Н. и на К. Д. Н., в качеството им на наследници по закон на Каста Д. Н., починал на 6.09.2013г. против [фирма] за сумата 60 000лв. /разлика от вече присъдените от първата инстанция 20 000лв.до дължимите 80 000лв./ и вместо това е постановено друго, с което е присъдил посочената сума от 60 000лв., представляваща обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ за претърпени от Каста Д. Н. неимуществени вреди, изразяващи се в силни психични болки и страдания в резултат на смъртта на неговия единствен син Д. К. Н., починал при ПТП на 27.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2012г. и са присъдени разноски.
В. съд е приел, че с оглед конкретно установените по делото обстоятелства, справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на 120 000лв., която сума следва да се намали с 1/3 съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. При определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът е отчел следните релевантните обстоятелства : с влязла в сила присъда, водачът на МПС, което е застраховано при ответника, е признат за виновен, че е нарушил посочените в обвинителния акт правила за движение /чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.1, чл.116 ЗДвП/ и е причинил смъртта на единствения син на ищеца, който е бил и единствен член на семейството /след смъртта на съпругата му/. Това му е причинило изключителна психологическа травма – след смъртта на сина си той се е сринал и след няколко месеца е починал. Ищецът е бил в напреднала възраст, на 83 години и ежедневно се е нуждаел от помощ на сина си. Били са в отлични отношения.
Р. обстоятелства по чл.51 ал.2 ЗЗД, които въззивният съд е отчел са : Шофьорът е имал възможност да види пешеходеца и е разполагал с достатъчно време да реагира, включително и да спре преди удара и причината това да не се случи е, че е отклонил вниманието си в решаващия момент. При тези факти, съдът от една страна е приел, че съпричиняването на вредата от пешеходеца, който безспорно е по-уязвимият участник в движението, не може да надхвърля като процент тази на водача, а от друга е съобразил, че пешеходецът се е движил по пътното платно /а не по банкета/ и е бил с голяма концентрация на алкохол в кръвта, което – поради несигурните му движения и забавени му реакции – му е попречило да отреагира адекватно.
К., като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и по –специално относно необходимостта да се извърши преценка на съотносимите обстоятелства относно възрастта на увредения и конкретно причинените му страдания с оглед статистиката за средната продължителност на живот. Отделно, касаторът счита, че поставеният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като се позовава на влезли в сила решения № 771 от 24.06.2009г. по в.гр.д.№ 1038/2009г. на САС и № 1512 от 3.11.2010г. по гр.д. № 3002/2009г. на ПОС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящият съдебен състав независимо, че счита,че поставеният от касатора въпрос съставлява общо основание за допустимост, намира че по него касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не е налице нито едно от посочените специални основания.
Противоречие с в т.ІІ от ППВС № 4/1968г. не е налице, защото при постановяване на въззивния акт, съдът е обсъдил подробно всички установени по делото обстоятелства, които е преценил като релевантни и на базата на тях е определил размера на дължимото обезщетение. Изложил е мотиви и относно възрастта на увредения, социалното му положение, както и за отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Изрично е посочил, че обстоятелството, че самият ищец е бил на осемдесет и три години, когато е загубил сина си, не налага определяне на по-нисък размер на обезщетение, а обратно предполага извод за по-голям интензитет на преживените болки и страдания, защото именно поради напредналата възраст, след смъртта на единствения му син, той е бил изключително затруднен да се справя сам с житейските въпроси. В производството по допустимост, настоящата инстанция не може да контролира правилността на направените от въззивния съд правни изводи /това може да бъде направено едва и само ако се допусне касационно обжалване/. Доколкото преценката се свежда до наличие на посочените от касатора предпоставки за допустимост, настоящата инстанция намира, че в случая установената задължителна практика е съобразена.
Не е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, се счита, че поставеният въпрос се разрешава противоречиво само когато в обжалваното въззивно решение е даденото разрешение, което противоречи на разрешението на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на съд. В случая цитираните от касатора решения са постановени при друга фактическа обстановка, при съобразени други релевантни за крайния размер на обезщетението обстоятелства и при формирани правни изводи, които нямат връзка с настоящите. Липсата на идентичност по релевантните за крайния извод обстоятелства, изключва възможността за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 214 от 23.11.2015г. по в.гр.д. № 485 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.