О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С., 05.06. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1505 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение от 3 юни на Софийски градски съд, ІІд въззивен състав по въззивно гр.д. № 4392/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна С. И. И. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение, постановено поиска за сумата от 195 лв. по чл. 225, ал. 3 КТ, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК.
В тази част касационната жалба следва да се върне, на осн .чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, а образуваното по нея касационно производство – да бъде прекратено.
В останалата част, касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е от категорията съдебни актове, за които няма ограничение за касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 е обусловен и свързан с решението по иска за отмяна на уволнението, поради което, щом е предявен и съответно обжалван заедно с него, цената на търсеното обезщетение за принудителна безработица, е без значение за допустимостта на касационната жалба в тази й част.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, е уважил претенциите.
Установено е по делото, че С. И. И. заемал длъжността „пекар” при [фирма], С.. Уволнен е по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества на 10.01.2006 г. Заповедта, с която едностранно работодателят прекратил трудовото правоотношение е отменена с влязло в сила решение на Софийски градски съд поради това, че основанието за уволнение е бланкетно посочена.
С. И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 08.06.2010 г. участвал в квалификационен курс, проведен от комисия, назначена от работодателя и на 10.06.2010 г. бил проведен изпит. Според резултатите от теста и показанията на свидетеля Д., работникът показал повърхностни знания и незнание на основни практически и технологични въпроси. На 11.06.2010 г. е уволнен поради липса на професионални знания и умения, необходими за изпълнение на възложената работа, които са подробно описани в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Съдът установил още, че при възстановяване на трудовото правоотношение, С. И. не бил допускан да изпълнява трудовата си функция, не е допускан в цеха, където се произвеждат хлебните изделия.
Съдът приел, че не е установено липсата на качествата, изброени в заповедта за уволнение, да е трайна. Само въз основа на проведения теоретичен изпит, работодателя няма как да установи обективно дали на работника действително му липсват необходимите практически умения и дали липсата на другите качества /теоретични професионални знания/ действително ще се отрази на ефективността на работата му, както и дали това ще е трайно състояние. Според съда, проверката може да стане единствено в процеса на работа.
В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса за начина, по който може да се установи дали работникът притежава необходимите качества за работа, което е от значение за постановения резултат по спора. Разрешението на въззивния съд е в противоречие с постановеното от състав на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК – Р-992-2010-ІІІ ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение от 3 юни на Софийски градски съд, ІІд въззивен състав по въззивно гр.д. № 4392/2011 г. в частта по иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, ведно с лихвата за забава върху главницата и ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр.д. № 1505/2011 г. в тази му част.
Определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 3 юни на Софийски градски съд, ІІд въззивен състав по въззивно гр.д. № 4392/2011 г. в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и лихвата за забава върху главниците по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, разноските по делото и дължимата държавна такса.
УКАЗВА на касатора [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 120 лв., като в същия срок представи в деловодството на съда или изпрати по пощата доказателства за внасянето й по сметка на Върховен касационен съд. При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и при представяне в срок на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: