Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. София, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 121 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство по глава тридесет и трета, част VІ НПК, образувано по искане на осъдения С. Й. И. за възобновяване на производството по н. ч. д. № 2896/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
В подкрепа на основанията по чл. 423, ал. 1 и ал. 5 НПК осъденият твърди, че делото е било разгледано в негово отсъствие, а в европейската заповед за арест е било разяснено правото след предаване на българските власти да му бъде връчено известие за съдебното решение и правото му на повторно разглеждане на делото в негово присъствие. Направено е искане за отмяна на определението, с което наказанието пробация е било заменено с лишаване от свобода.
В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) на осъдения поддържа искането по посочените в него съображения и счита, че са налице предпоставките по чл. 423, ал. 5 НПК.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С протоколно определение от 01.09.2016 г. по н. ч. д. № 2896/2016 г. Софийският градски съд на основание чл. 43а, т. 2 НК е заменил неизтърпяната част от наказанието „пробация” в размер на една година, шест месеца и седем дни, наложено на осъдения С. Й. И. с определение на Софийския районен съд, НО, 18-ти състав по н. о. х. д. № 8896/2015 г., с наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца и три дни, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Искането за възобновяване е неоснователно.
Видно от книжата, приложени по делото, Софийският градски съд е изпълнил задължението си да призове осъдения за откритото съдебно заседание, насрочено на 01.09.2016 г. Изпратената призовка е останала невръчена чрез органите на МВР, тъй като осъденият не е бил установен на известния по делото адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Според постъпилите данни от съседи той не живеел там от една година и жилището било продадено. Направените от съда справки показали, че осъденият И. не се намира в арестите или затворите на страната и няма промяна в заявения от него постоянен и настоящ адрес. Получил и информация, че на 19.04.2016 г. осъденият е напуснал пределите на страната. При тези данни Софийският градски съд, след като назначил служебен защитник, в съдебно заседание на 1.09.2016 г. е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК и се произнесъл с определението, с което заменил неизпълнената част от наказанието пробация с наказание лишаване от свобода.
Преценката на съвкупността от данни позволява заключението, че осъденият по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на делото и да се защитава лично. В конкретния случай съдът е уважил предложението на председателя на пробационния съвет, който бил запознал осъдения с правата и задълженията му още при започване на изпълнението на наказанието пробация, наложено с присъдата. Осъденият е бил и в известност за възможната замяна с наказание лишаване от свобода при виновно неизпълнение на наложените пробационни мерки в съответствие с разпоредбата на чл. 43а НК (Решение № 5 на КС).
Въпреки това той е напуснал пределите на Република България и продължително време се е намирал с неизвестно местоживеене в чужбина, в т.ч. в Република Франция, където на 24.10.2018 г. е бил задържан по силата на Европейска заповед за арест, впоследствие е предаден на българските власти и на 16.11.2018 г. е постъпил в затвора- в гр. София.
Доводът на осъдения за предоставена гаранция за възобновяване на делото по смисъла на чл. 423, ал. 5 НПК не може да бъде възприет. На л. 5 от Европейската заповед за арест от 21.11.2017 г. е посочено, че лицето ще бъде изрично уведомено за правото му да иска възобновяване на производството и повторното му разглеждане с негово лично участие. Указването на тази правна възможност за осъдения не съставлява предоставена гаранция, която да налага отмяната на постановеното определение по реда, предвиден за възобновяване на делото. В решението си Апелативният съд в гр. Тулуза, Република Франция, е направил идентична констатация.
Предвид отсъствието на основание по чл. 423 НПК искането на осъдения С. Й. И. следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Й. И. за възобновяване на производството по н. ч. д. № 2896/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: